Петстотинте милиона на Бегюм
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #18
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Далчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Петстотинте милиона на Бегюм». Краткое содержание книги:
След четиримесечен престой в сектор А Марсел не знаеше повече за цялостната работа в Стоманения град, отколкото преди да влезе в него. Беше събрал само някои общи сведения за организацията, от която — въпреки заслугите си — беше почти нищожно колелце. Той знаеше, че център на паяжината, която представляваше Щалщадт, беше Кулата на Бика, някакъв циклопичен строеж, който господствуваше над всички съседни сгради. Научи също, все тъй от легендарните разкази в лавката, че личното жилище на хер Шулце се намира в основата на тази кула и че прочутият таен кабинет заема центъра й. Добавяха, че тази сводеста зала, осигурена срещу всяка опасност от пожар и блиндирана отвътре, както е блиндиран един броненосец отвън, се затваря със система от стоманени врати с ключалки — картечници, достойни и за най-недоверчивата банка. Общо мнение беше обаче, че хер Шулце работи за създаването на един страшен боен снаряд с безпримерно действие, предназначен да осигури скоро на Германия световно господство.
За да проникне докрай в тайната, Марсел напразно беше прекарвал през ума си най-смели планове за щурмуване и измама. Трябваше да си признае, че в тези планове нямаше нищо осъществимо. Редиците от мрачни и грамадни зидове, осветени нощем от потоци светлина, вардени от изпитани часови, издигаха винаги непреодолимо препятствие срещу усилията му. Дори ако успееше да ги премине в една точка, какво щеше да види? Подробности, винаги подробности, никога цялото!
Все едно. Той се беше заклел да не отстъпва, той нямаше да отстъпи. Ако дотрябват десет години стаж, той ще чака десет години. Но ще удари часът, когато тази тайна ще стане негова! Трябва. Франсвил процъфтяваше тогава, той беше един щастлив град, чиито полезни учреждения облагодетелствуваха всички и всекиго, като показваха нов хоризонт, на изгубилите надежда народи. Марсел не се съмняваше, че пред този успех на латинската раса Шулце е решен повече от всякога да изпълни заплахите си. Самият Стоманен град и целите, които си бе поставил, бяха доказателство за това.
Така изтекоха много месеци.
Един ден през март Марсел за хиляден път поднови пред себе си тази Анибалова клетва, когато един от сивите му придружници му съобщи, че главният директор иска да говори с него.
— Получих от хер Шулце — каза му този висш служител — заповед да му изпратя нашия най-добър чертожник. Това сте вие. Благоволете да си стегнете багажа, за да минете във вътрешния кръг. Произведен сте в чин лейтенант.
По тоя начин тъкмо когато се беше почти отчаял, че ще успее, Марсел като логичен и естествен резултат от героичната си работа получаваше този толкова желан пропуск! Той така много се зарадва, че не можа да скрие това си чувство.
— Щастлив съм да ви съобщя тази добра новина — подзе директорът — и мога само да ви призова да постоянствувате в пътя, който следвате така смело. Блестящо бъдеще ви очаква. Вървете, господине!
Най-сетне след дълго изпитание Марсел виждаше целта, която бе се заклел да достигне!
За няколко минути той напъха в куфара си всички дрехи, последва сивите хора, премина най-сетне последния укрепен пояс, чийто единствен вход към пътя А можеше да остане забранен за него още дълго време.
Той беше в подножието на недостъпната Кула на Бика, чиято високомерна глава бе виждал само, загубена далеч в облаците.
Гледката, която се разкри пред него, безспорно го изуми. Нека си представим един човек, пренесен внезапно, без преход, от една европейска работилница, шумна и банална, в дъното на девствена гора в горещия пояс. Такава беше изненадата, която очакваше Марсел в центъра на Щалщадт.
Дори девствената гора печели много, когато човек я вижда през описанията на велики писатели, докато паркът на хер Шулце беше най-уредената от всички увеселителни градини. Стройни палми, гъсти бананови дървета, дебели кактуси образуваха нейните горички. Лиани оплитаха красиво крехки евкалипти, обличаха се със зелени гирлянди или провисваха като буйни коси. Най-невероятни тучни растения цъфтяха досами земята. До портокалите зрееха ананаси и индийски круши! Колибри и райски птици показваха на открито богатствата на своите пера. Най-сетне температурата беше също тъй тропична, както и растителността.