Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)
- Автор: Филби Ким
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Ненчев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)». Краткое содержание книги:
„Това издание запазва основната канава на повествованието публикувано преди години на Запад и в някои социалистически страни.“ (Из предговора на О. Кедров към съветското издание от 1980 година.)
Аз малко нетактично отбелязах, че съдържащата се в донесението информация е точна. Шефът вдигна вежди в учудване: откъде знам, че информацията е вярна? Та ние вече имаме такава информация. Какво друго знаем? Много неща. Защо за това не е информиран шефът? Ние всеки месец правим писмен отчет за нашата работа, а копие от него изпращаме до шефа. В този момент той показа, че бе действително прекрасен човек. „Драги мой Филби — каза той с присъщата му мимолетна усмивка, — нима мислите, че аз чета всичко, което се трупа на бюрото ми?“ Решихме да се поискат допълнителни сведения от източника на Армада, но, разбира се, от това нищо не излезе. Аз изпаднах в ярост, когато наскоро след това установих що за ценен източник е това. Оказа се, че това е високопоставен чиновник от Главното управление на сигурността в Испания. На него, изглежда, твърде скъпо са му заплатили, а аз трябваше да воювам да получа увеличение от пет фунта месечно за агенти, които ни даваха редовни, макар и не така цветисти сведения!
Един от проблемите на разузнаването е как да се съберат сведенията. Друг, също толкова важен, а понякога много по-труден е проблемът, как да се използуват тези сведения. Да се заловят вражески агенти, когато те се появят на английска територия, е, разбира се, много хубаво. Но как да се използуват с такъв труд събраните сведения за организацията на немците на полуострова и за ръководещия я център в Германия? Постепенно аз дойдох до убежданието, че широката осведоменост вече изисква по-творчески подход към работата, отколкото това е било в миналото. Вече не бе достатъчно просто да предупреждаваме МИ-5 за предстоящо пристигане във Великобритания на агенти на абвера или понякога да ги залавяме в Тринидад. Очевидно нашата осведоменост можеше да се използува ако не да дезортанизираме, то поне сериозно да затрудним действията на врага на избраната от самия него територия на Испания. Това съвпадаше и с мнението на моите съветски колеги.
Подобни мисли започнаха все повече да ме вълнуват във връзка с постепенно натрупване на разузнавателни данни за подготвяната от немците в Испания операция с използуване на най-нови технически средства. На тази операция абверът даде кодовото название „Боден“. Така се нарича тясната водна ивица, отделяща остров Рюген от германска територия, недалеч от научноизследователския център Пенемюнде, създаден по време на войната. След съпоставянето на тези данни с допълнителните сведения, че „боденските“ експерти се съсредоточават със своята техника в Алжезирас стана достатъчно ясно, че назряват някакви събития, свързани е Гибралтарския пролив. Аз се консултирах с д-р Джоунз, началник на научния отдел на СИС. След като проучи материалите. Джоунз доста уверено се произнесе, че всичко това говори за намеренията на немците да инсталират прибори за откриване на корабите, които преминават нощем през пролива. Тъй като това криеше нови сериозни опасности за снабдителната линия в западната част на Средиземно море, аз реших че е назрял моментът да се удари по абвера в Испания.
И по-рано много пъти бях обмислял и отхвърлял идеята, как да се насъска УСО срещу немците в Испания. Дори УСО да имаше достатъчно средства за такава операция, аз се съмнявах дали някой от наша страна бе приветствувал една акция в стил Джеймз Бонд в Испания, където властите бяха настроени против Англия. В последна сметка реших, че най-целесъобразно ще бъде да се действува по дипломатически път. Англичаните имаха законен повод да изразят недоволството си от испанското правителство, че е дало пълна свобода на немското разузнаване на испанска територия. Един решителен протест, обоснован с подробни и убедителни доказателства, би бил напълно уместен. Разбира се аз не очаквах, че генерал Франко ще предприеме някакви действия срещу своите немски приятели, но не се съмнявах, че той приятелски ще ги предупреди за осведомеността на английското разузнаване. Припомних си генерал Уестмекът, началник на специалното разузнавателно управление от книгата на Комптън Макензи „Разводняване на мозъците“, и неговото изречение „В последна сметка целият смисъл на секретната служба е в това тя да бъде секретна“. Имахме пълното основание да очакваме, че Густав Ленц, началник на отделението на абвера в Испания, ще бъде страшно шокиран, ако успеем да му покажем, че неговите тайни са ни добре известни.
Най-напред трябваше да бъде убеден Каугил, че тази операция си заслужава труда и че е осъществима. Нашето обвинение трябваше да се основава главно на сведенията ни, получени по пътя на радиопрехваща-нето, а Каугил ревностно ги пазеше даже от други английски организации. Смисълът на моето предложение се заключаваше в това да се връчи съответният документ на враждебното испанско правителство с надежда, че то ще направи достояние неговото съдържание на немците. За мое най-голямо облекчение Каугил се отнесе благосклонно към това предложение. Той поднесе на шефа моя проект, в който бях положил всички усилия да прикрия източниците на нашата информация. Шефът одобри проекта. За щастие, връзката между Министерството на външните работи и СИС по това време беше Пийтър Локсли, човек колкото енергичен, толкова и очарователен. Той подкрепи проекта с ентусиазъм. Не след дълго на сър Самюъл Хоър, тогавашния английски посланик в Мадрид, бе изпратена инструкция да изкаже решителен протест пред генерал Франко. В подкрепа на протеста посланикът трябваше да предаде на испанците копие от моя меморандум.