Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Рейнар взе шапката и бастуна си.
— Пристигнахме — Той кимна на Никола — Късмет. И не ме излагай, приятелю.
— Само ако и ти ми сториш същата услуга — измърмори Никола.
Един лакей вече се притичваше да отвори вратата на каретата.
— За честта на фирмата, нали знаеш.
— Естествено.
Докато Рейнар слизаше, на украсената с резба дървена порта се появи един мъж и пристъпи към него. Нашият домакин, Деран Еверсет, помисли си Никола, и има точно толкова разгулен вид, колкото го описа Рейнар.
Облеклото му бе във висша степен крещящо, жилетката му бе с екстравагантна кройка, а шалчето му бе вързано по сложен начин, който изглеждаше несъвместим с какъвто и да било опит за помръдване на главата, а длъгнестата му фигура изглеждаше съвсем неподходяща за този вид мода. Беше бледен, с конско лице и рядка русолява коса и непрекъснато поглеждаше украсения си със скъпоценни камъни джобен часовник.
— Закъсняваш за Бога — изрече вместо поздрав — И откога държиш карета?
— Взех я назаем — каза Рейнар — от един много, много добър приятел.
Той потупа Еверсет по рамото и го поведе към къщата.
— Надявам се, че си организирал една щура нощ.
— Това не беше моя идея… — възропта домакинът, но не можа да се доизкаже, защото влязоха вътре.
Никола също слезе от каретата. Протегна се, докато хвърляше по едно око на входа на къщата, както би сторил един истински прислужник, в случай че се появи икономът.
— Може ли да разтоваря багажа? — попита той стоящия на пост лакей.
— Да. Твоят човек беше последният гост, така че не си давай зор.
Мъжът подритна с излъсканата си обувка един от измитите камъни на дворната настилка, очевидно от скука. Униформата на имението беше тъмнозелена, с обточено в златисто сако.
— Искаш ли помощ?
Преоблеченият като кочияш Крак скочи от капрата.
— Не. — отвърна Никола на лакея — Все пак, благодаря.
За каретите и конете имаше вградени коневръзи. Някои от возилата все още стояха с отворени врати и Никола преброи поне три карети-таксита. Рейнар бе издействал поканата толкова скоростно, че не бяха имали възможност да проучат останалите гости. Отгоре, по протежението на стената се издигаше тераса; виждаше сандъците с цветя и пейките, разположени с лице към градината. Той знаеше, че терасата започва от задната част на двора за карети, пресича градината и стига до малък издаден павилион, с форма на класическа беседка. Тя беше изолирана от къщата, но дотам лесно се стигаше от терасата; Никола се обзаложи да изяде шапката си, ако не възнамеряваха да проведат сеанса точно там.
Той пое куфарчето на Рейнар, което Девис му подаваше и кимна на Крак. Тази нощ Крак и Девис щяха да отседнат тук на открито при каретата, но вероятно щяха да ги наблюдават твърде изкъсо, за да се измъкнат, ако се наложеше да търси помощта им. Надяваше се да не почувства тяхната липса.
Лакеят го поведе по стълбите и влязоха в къщата. Никола зърна просторен висок вестибюл, настлан вероятно с имитация на мрамор, като залитането по класиката продължаваше с фреските по протежение на основното стълбище, изобразяващи нимфи и грации. Лакеят му показа слугинския вход и Никола изкачи два етажа по някакви тесни стълби, като се надяваше да му се предостави своевременна възможност да разузнае наоколо.
Но когато стигна до върха, почти се сблъска с една от камериерките на горните етажи, която го насочи към стаята, определена за Рейнар.
Стаята бе подредена с вкус, и ексцентричната подредба на къщата очевидно не се простираше до спалните или поне не до спалните за гости. На прозорците бяха закачени тежки бледожълти завеси, които си подхождаха със стените в слонова кост и сребро, възглавниците и покривалата на меката мебел, тапицираните столове и изящните малки масички. Балдахините на леглата донякъде разваляха впечатлението за семплост с бродираните гирлянди, сребърни цветя и украса от щраусови пера.
Самият Никола никога не бе имал прислужник, поради което разопакова багажа на Рейнар бързо и сръчно. Докато гостите вечеряха, прислужничките щяха да влизат и излизат от стаите, да освежават цветята, да пълнят умивалниците, да изпъват чаршафите и завивките, а той не искаше стаята да предизвиква подозрения. След като свърши, извади джобния часовник, който използваше за този вид прикритие — евтин, без никакви орнаменти — и пресметна времето, с което разполагаше преди Рейнар да дойде да се преоблече за вечеря. Това щеше да е идеална възможност да получи първи данни за останалите гости, а и затова дали Октав вече е пристигнал в къщата. С колкото повече информация разполагаше преди да започне да действа, толкова по-добре.