Само напред
- Автор: Смит Майкл Маршалл
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кремена Йорданова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Само напред». Краткое содержание книги:
Тук световете на реалността, бъдещето и сънищата съществуват паралелно. А главният герой Старк е един от малцината, способни да преминават техните граници. Той трябва да открие отвлечения висш служител Фел Окланд сред непознатите и странни общества на града, въоръжен единствено със своя ум и забележителното си чувство за хумор. Това е началото на едно зашеметяващо преследване, изпълнено с объркващи ходове и напрежение.
На романа „Само напред“ могат да се дадат много определения — фантастика, фентъзи, хорър, черна комедия… Важното е, че той заслужава вниманието на всеки, който обича фантастиката.
Подплънките бяха последен модел Инсектосук. Нужно е умение, за да ги употребяваш. Трябва да знаеш точно кога да включваш и изключваш вакуума, но няма по-добър уред в катеренето.
Доста ме бива с тези подплънки. След няколко напрегнати минути вече се бях изкачил до третия етаж. Отдръпнах се за момент и поех дъх преди да стигна до прозореца на апартамент 301. Неприятно се изненадах, че прозорецът е отворен. Дори не трябваше да го насилвам. Колкото по-дълго продължаваше този късмет, толкова по-лоши щяха да се окажат нещата по-късно.
Завесите бяха спуснати. Очевидно не ми се предоставяше възможността да се изкача до третия етаж и да валсирам наоколо, за да проверя точно къде е стаята. А би било хубаво да можех да се уверя, че това е правилният прозорец. Все пак смръщено предположих, че нещата вероятно ще продължат в моя полза поне още малко.
Закрепих нозе на горния перваз на прозореца на 201 стая. Свалих възглавничките от ръцете си и ги прибрах. Отворих широко прозореца на 301, пъхнах едната си ръка вътре и свалих с другата възглавничките от краката. Подсъзнателно се надявах някой Стабилен полицай да не ме застреля точно в този момент. Не ме застреляха. Бързо и сравнително лесно се повдигнах и скочих в стаята.
Шест
Като си помисля, следващите пет минути бяха последните безболезнени в тази история. Последните, в които си мислех, че това ще се окаже обикновена работа. Макар и да се изискваше храброст, за да откриеш и спасиш някого.
Знам, все още не съм ви обяснил какво точно правя аз. Проблемът е, че наистина не мога — не и важните неща. През повечето време се справям с малки проблеми. Има безброй хора, които се занимават с подобни неща. Ала понякога, както може би вече сте разбрали, съм готов да отида и малко по-далеч. Да открадна, да се покрия, да убия. А малко са онези, които ще се захванат с това.
Понякога е нещо различно, нещо, което никой друг не може да направи. Точно това ми е трудно да ви обясня. Заради мен и още някой, който умря преди време. Но главно заради мен.
Исках да ви кажа, че нищо не се случи в следващите пет минути. Влязох тихо в стаята и видях Окланд. Спеше в леглото.
Ужасният ми късмет продължаваше. В стаята нямаше никой друг. Никакъв гард под никаква форма. Едно куфарче на пода пред гардероба ме заинтересува. Вероятно то и съдържанието му бяха подсигурени от похитителите. Които и да бяха те, явно искаха да го поддържат щастлив. Апартаментът, ако ви интересува, бе просторен и удобен. Макар и повечето от тапицерията да бе със съмнителен вид, това определено бе скъпо местенце.
След като разбрах, че никой няма да ме нападне и да смути спокойствието ми, аз заключих вратата и пуснах резето. Развих част от микрокабела, който носех със себе си, и го завързах за единия крак на леглото. Пуснах разпределителя през перваза отвън да бъде готов за по-късно. Дръпнах един стол до леглото, седнах и запалих цигара.
Виждате ли, правил съм това и преди. Малко са начините, по които можеш да събудиш тихо някого. Ако ги разтърсиш, те се развикват. Ако извършите глупостта да прошепнете нещо в ухото им с ръка на устата, това така ги шашва, че скачат като ужилени и няма да успеете да ги укротите. Веднъж опитах да събудя един по този начин. Вдигна толкова шум, че трябваше да го ударя. Чаках го два часа и половина да се свести. После вдигна още по-голям шум. Трябваше отново да го ударя и да го отнеса. Това не бе най-хубавото, което можеше да се случи. Най-добрият начин според мен е да седите до леглото и да пушите. Няма патент за този метод. Чувствайте се свободни да го използвате.
Една част от мозъка остава будна, докато спим, бди всичко да върви както трябва, внимава да не се подпалят краката ни. След известно време молекулите от дима се придвижват към дробовете. Мозъкът не забелязва веднага, но изведнъж си казва: „Момент. Аз спя. Не пуша. Господи, аз изобщо не пуша. Нещо става.“
Все още няма за какво да се притеснява. Само побутва останалата част от мозъка и я събужда внимателно, дава й възможност да реагира, ако трябва. Човек бавно и леко се събужда около петдесет процента, сънено проверява ситуацията, после отново заспива, ако всичко е наред. Ако някой непознат в черно стои край леглото с пистолет в ръка и цигара, човек се събужда много бързо и замира. Повярвайте ми, методът работи страхотно.
Чаках и мислех. Последните дни не ми беше оставало време да прегледам вътрешните си бележки. Разбира се, бях купил батерии за Гравбенда, но не бях сядал да помисля какво притежава Центъра, та тази банда бе отишла толкова далеч. Трябваше да призная, че не само бяха хванали Окланд и го бяха довлекли тук, но и продължаваха да се справят добре. Стоях до леглото, без да разбирам какво точно става. Нямаше да има кой знае какво значение, ако успея да го измъкна и върна в Центъра, но все пак ми се искаше да знам истината.