Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
Опита се да се промъкне покрай него, но той хвана ръката й. Погледът, който му хвърли, би разтопил стомана.
— Крайно време е да разбереш, Хоук. Казах, веднъж в живота. Повечето момичета надрастват детинските си увлечения по самонадеяни типове и се превръщат в зрели, разумни жени.
— Чудесно. Предпочитам зрелите жени. — Джордън сложи бирата си на плота. — Винаги съм предпочитал теб.
— Нима мислиш, че с това ще трогнеш сърцето ми?
— Не и твоето, Дългучке. Но може би така ще успея.
Обхвана лицето й със свободната си ръка и изпита перверзно задоволство, когато видя яростта, изписана в очите й, миг преди да впие устни в нейните.
„Слава богу“, помисли си той. Слава богу, че бе толкова ядосана, и сега можеше да направи това, което не би си позволил, когато бе бледа и разтреперана.
Никога не бе копнял за нещо толкова силно, колкото да усети вкуса й. Струваше му се необяснимо. Но не изпитваше нужда да си го обясни. Просто бе факт. Би могла да го одере жив, но той трябваше да докаже нещо. И на нея, и на себе си.
Не бе нежен. Дейна никога не бе показвала, че очаква от него нежност. Притисна я с гръб към стената и жадно всмука устните й.
В тялото й нахлу топлина, толкова силна и почти толкова ужасяваща, колкото студа преди малко. Нямаше смисъл да се самозаблуждава, копнееше отново да изживее такава близост.
Но трябваше да скрие това от него и го отблъсна, борейки се със себе си.
Той сложи ръка на сърцето й и загледан в очите й, прошепна на сантиметри от устните й:
— Да. Точно както очаквах.
— Няма да се повтори. Трябва да разбереш, че никога не ще се случи отново.
— Някой беше казал: „Миналото е прелюдия към настоящето“.
— Шекспир, нещастнико. „Бурята“.
— Да. — Погледна я с насмешка и възхищение. — Винаги си имала по-добра памет от мен. Във всеки случай, няма да се повтарям. Колкото си приличаме, толкова сме и различни. И двамата сме се променили, Дейна. Искам шанс да разбера дали сега бихме могли да бъдем заедно.
— Не проявявам интерес.
— Напротив. Ти имаш любопитен ум и си задаваш същите въпроси, които и аз. Но може би се страхуваш, че присъствието ми тук ще те накара да се убедиш в доста неща, които ще нарушат равновесието ти.
— Моля те, престани, арогантно копеле.
— Какво ще кажеш да подложим на изпитание твоето равновесие и да задоволим любопитството ми, като излезем заедно?
Успя да я накара да загуби самообладание.
— Моля?
— Нали си спомняш какво означава среща, Дейн? Двама души отиват на уговорено място. — Вяло прокара пръсти по ревера на халата й. — О, може би ти е хрумнало, че искам веднага да се хвърлим в леглото и да се поборичкаме? Е, щом това е желанието ти…
— Престани. — Бе объркана и разгневена, но в същото време й бе безкрайно забавно. Побутна го с лакът. — Не мисля за секс. — Изрече тази лъжа с шеговит тон. — Няма да има боричкане в леглото, както се изрази. А идеята да излезем заедно е просто абсурдна.
— Защо? Печелиш безплатна вечеря. И допълнително удоволствие от възможността да ме разкараш, когато стана настойчив, и да си тръгна възбуден и незадоволен.
— Звучи примамливо.
— В събота вечер. Ще те взема в седем и половина.
— Откъде си толкова сигурен, че нямам друга уговорена среща за събота?
Джордън се усмихна широко.
— Попитах Флин дали се виждаш с някого. Зная как да направя проучване за това, което ме интересува, Дългучке.
— Флин не знае всичко — троснато отбеляза тя зад гърба му, докато се отдалечаваше. — Почакай само минута. — Изскочи от хола и го настигна до вратата. — Имам няколко важни условия. Да ме заведеш в истински ресторант, а не в заведение за бързо хранене или в любимата ти гостилница. И когато казваш, че ще дойдеш в седем и половина, нека това да не означава седем и четиридесет и пет.
— Съгласен. — Джордън замълча. — Зная, че няма смисъл да питам дали искаш да остана и да преспя на дивана. Но можеш да се обадиш на Малъри и да почакам, докато дойде.
— Добре съм.
— Както винаги, Дългучке. Чао.
Дейна замислено заключи вратата след него, преди да се върне в кухнята и да излее затоплената бира в мивката. Явно бе вечер за разхищаване на бира.
Не знаеше дали се приближава към откриването на ключа, но определено бе научила нещо. Кейн вече знаеше, че се е заловила да търси втория, и без да губи време, бе започнал да я сплашва. Искаше да й покаже, че не я изпуска от поглед.
Но нима усилията, които полагаше, не бяха доказателство, че тя има шанс да успее?
Да, имаше смисъл. Малъри го бе победила веднъж. Може би този път нямаше да бъде толкова вироглав. „Но ще бъде още по-коварен“, помисли си Дейна.