Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— Нали ти самата присъства на скандала и чу заплахите й? Пет пари не даваше за мен, но не можеше да се примири с мисълта, че аз съм я изоставил, а не тя мен. Постави ми ултиматум да престана да се срещам с Мейвис и отново да се превърна в нейно послушно кученце, иначе щяла да провали ревюто, ако то изобщо се състои.
— Да разбирам ли, че не си искал да прекъснеш срещите си с госпожица Фрийстоун?
— Обичам Мейвис — с достойнство заяви исполинът. — Тя е най-важното нещо в живота ми.
— Но ако не си отстъпил пред условията на Пандора, по всяка вероятност си щял да задлъжнееш жестоко и завинаги да се простиш с кариерата си. Права ли съм?
— Да. Вложих в ревюто всичко, което притежавах. Взех срещу лихва големи суми. Но най-важното е, че вложих в това начинание цялото си сърце и душа.
— И Пандора е имала власт да го провали, нали така?
— О, да! — Той стисна устни. — Дори се обзалагам, че би изпитала огромно удоволствие.
— Повика ли я снощи в ателието си?
— Не. Не исках никога повече да я виждам.
— Знаеш ли в колко часа е дошла в ателието?
— Нямам престава.
— Как е влязла? Ти ли й отключи?
— Не. Всъщност не знам. Вероятно е носела ключа от апартамента ми. Когато се разделихме, и през ум не ми мина да си поискам ключа или да сменя кода.
— Скарахте ли се?
Очите му помътняха, станаха безизразни.
— Не… Не си спомням. Но навярно точно това се е случило.
— Наскоро Пандора е дошла неканена в ателието ти, заплашвала те е и физически е атакувала приятелката ти.
— Да, точно така. — Изпита огромно облекчение, че поне това си спомня съвсем ясно.
— В какво душевно състояние беше Пандора, когато снощи се появи при теб?
— Ами… навярно е била разгневена. Сигурно съм й съобщил, че няма да изоставя Мейвис и тя е побесняла от яд. Далас… — Очите му отново се фокусираха и в тях проблесна отчаяние. — Не си спомням абсолютно нищо. Когато се събудих тази сутрин, видях, че се намирам в жилището на Мейвис. Сещам се, че май използвах кодовия ключ, за да вляза. Преди това обикалях из улиците и надигах бутилка с уиски. По принцип почти не пия, тъй като алкохолът ми причинява временна загуба на паметта. Когато се събудих, видях кръвта.
Протегна ръка да й покаже раната си, която несръчно беше превързал.
— Дланите и дрехите ми бяха окървавени, но кръвта бе засъхнала. Навярно съм се сбил с Пандора и съм причинил смъртта й.
— Къде са дрехите, с които си бил облечен снощи?
— В жилището на Мейвис. Взех душ и се преоблякох. Не исках да се прибере вкъщи и да ме завари в този ужасен вид. Седнах да я чакам, питайки се как да постъпя, после включих телевизора. Чух… видях… И осъзнах какво съм сторил.
— Твърдиш, че не си спомняш снощи да си виждал Пандора, нито да си се карал с нея. Не знаеш дали си я убил.
— Но сигурно съм го сторил. Умряла е в ателието ми.
— Кога излезе от ателието си снощи?
— Не съм сигурен. Вече бях пил и то доста. Бях разтревожен и разгневен.
— Видя ли някого, разговаря ли с някого?
— Купих още една бутилка. Мисля, от уличен търговец.
— Среща ли се снощи с госпожица Фрийстоун?
— Не, абсолютно съм сигурен. Ако се бяхме видели, щях да разговарям с нея и целият този ужас нямаше да се случи.
— Ами ако ти кажа, че снощи Мейвис е била в ателието ти?
— Дошла е при мен ли? — Лицето му грейна. — Върнала се е при мен, така ли? Не, невъзможно е. Не бих могъл да го забравя.
— Мейвис присъстваше ли, когато си се нахвърлил върху Пандора? Когато си я убил?
— Не! Не!
— А може би е дошла, след като си умъртвил Пандора? Навярно си се изплашил до смърт, изпаднал си в паника.
Сега в очите му действително се четеше паника.
— Невъзможно е Мейвис да е била в ателието.
— Но беше. Обади ми се от там, след като открила трупа.
— Нима е видяла?… — Той пребледня като платно. — О, Господи!
— Някой я ударил по главата и изпаднала в безсъзнание. Ти ли стори това, Леонардо?
— Ударили са я! Ранена ли е? — Гигантът скочи от стола и прекара длани през косата си. — Къде е сега?
— Ти ли я удари?
Леонардо протегна ръце и извика:
— Бих ги отрязал, но за нищо на света не бих причинил зло на Мейвис. За бога, Далас, кажи ми къде е тя? Добре ли е?
— Как уби Пандора?
— А… репортерът обяви, че съм я пребил до смърт. — Той потръпна.
— С какво си я пребил?
— Ами… може би с голи ръце? — Отново ги протегна и Ив забеляза, че по тях няма никакви наранявания и кокалчетата на пръстите му дори не са ожулени. Ръцете му бяха необикновено красиви, сякаш бяха издялани от гладко дърво.
— Пандора беше силна жена, в прекрасна кондиция. Навярно се е съпротивлявала.