Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Вълна от поклони на белоплащи Чеда го съпроводи през коридорите на Крепостта на Светлината чак до залата за частните му аудиенции. В преддверието личният му секретар Балвер скочи на крака и придирчиво заизрежда дълъг списък документи, очакващи подписа на лорд-капитана, но вниманието на Ниал бе привлечено от високия мъж, който се надигна лениво от един от столовете до стената. Зад златното слънце на плаща бе избродирана пурпурна овчарска гега, три златни пискюла под герба показваха ранга му.
Джайчим Карридин, Инквизиторът на Ръката на Светлината, изглеждаше корав както винаги, но в тъмните му хлътнали очи се долавяше тревога, и това не беше чудно. Последните две задачи, които му бяха възложени, бяха завършили с пълен провал — съвсем неблагоприятно за човек, който се надяваше един ден да стане Велик инквизитор и може би дори лорд-капитан командир.
Ниал подхвърли плаща си на Балвер, махна на Карридин да го последва и щом влязоха, го попита:
— Сещаш ли се защо те повиках, Карридин? — След равнината на Алмот и Фалме, след Танчико, мъжът не можеше да бъде винен, ако бе повярвал, че ще го арестуват. Но и да подозираше такава възможност, лицето му с нищо не го издаде.
— Заради онези Айез Седай в Алтара, милорд капитан-командире. Добра възможност да пометем половината от тарвалонските вещици. — Преувеличение; една трета може би бяха в Салидар, но не повече.
— А разсъждавал ли си за това пред свои приятели? — Ниал се съмняваше, че Карридин има такива, но имаше мъже, с които пиеше. С които се напиваше напоследък.
— Не, милорд капитан-командире. За толкова умът ми стига.
— Добре — каза Ниал. — Защото вие изобщо няма да се приближавате до Салидар.
— Но те просто чакат да ги ударим. Това си е чисто доказателство, че слуховете, че Кулата е разцепена, са верни. Можем да унищожим тази паплач и Кулата ще бъде достатъчно отслабена, за да падне.
— Така ли мислиш? — отвърна сухо Ниал. — Дори Кулата едва ли може да се обяви открито в подкрепа на този Лъжедракон ал-Тор. Ами ако той се обърне срещу тях, както Логаин? Но една група бунтовнички? Виж, те могат да го подкрепят, и тогава фустите на Бялата кула ще останат чистички, каквото и да излезе накрая. — Сигурен беше, че става дума точно за това. Ако не, можеше да се използва всяко истинско разцепление, за да се отслабят още повече позициите на Кулата, но той беше убеден, че е прав. — Във всеки случай важно е какво светът вижда. Няма да позволя да видят просто една борба между Чедата и Кулата. — Не преди светът да види в Кулата това, която тя наистина беше — котило на Мраколюбци, забъркани със сили, до които човечеството не биваше изобщо да се докосва, силите, които бяха причинили Разрушението на света. — Тази борба е между света и Лъжедракона ал-Тор.
— Тогава, щом няма да ходя в Алтара, милорд капитан-командире, какво ми възлагате?
Ниал въздъхна. Изведнъж се почувства уморен.
— О, ти ще отидеш в Алтара, Карридин.
Името и ликът на този Ранд ал-Тор му бяха станали известни скоро след онова презморско „нашествие“ при Фалме — поредният заговор на Айез Седай, отнел на Чедата хиляда мъже. Беше предизвикало появата и разпространението на Заклетите в Дракона и хаос в Тарабон и Арад Доман. Разбрал беше какво е ал-Тор и вярваше, че може да го използва като остен, с който да принуди държавите да се обединят. Веднъж обвързани, под негово предводителство, можеха да се отърват от ал-Тор и да са готови за Тролокските орди. Беше разпратил емисари до всеки владетел, във всяка страна, за да им изтъкнат опасността. Решил беше да остави побеснелия лъв да вилнее по улиците достатъчно дълго, за да изплаши всички, но лъвът се бе оказал гигант, движещ се със скоростта на мълния.
Но той вече предприемаше ответни мерки срещу нарастващата мощ на ал-Тор. Освен емисарите при владетелите беше разпратил свои хора в Тарабон и Арад Доман. Неколцина мъже, които трябваше да намерят подходящи уши и да подшушнат, че всичките им беди могат да се припишат единствено на Заклетите в Дракона, онези глупци и Мраколюбци, които се бяха обявили в подкрепа на ал-Тор. И на Бялата кула. Десетки слухове вече изтичаха от Тарабон за Айез Седай, замесени в битките, слухове, които щяха да подготвят хорските уши за истината. Сега бе моментът да започне следващата част от плана си. Време. Време не му достигаше. Въпреки това не можа да сдържи усмивката си. Имаше едни, вече мъртви, които казваха: „Когато Ниал се усмихва, значи се готви да те стисне за гърлото“.