Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Щеше да е възможно — но трудно и кръвопролитно — да изтласка Белите плащове, след като се окопаеха във владенията й, но нужно ли беше изобщо да ги допуска? Ранд ал-Тор беше Преродения Дракон — тя бе сигурна в това, каквото и да разправяше Ниал; почти сигурна беше — но все пак, доколкото знаеше, в Пророчествата за Дракона не се споменаваше за властване над държави. Прероден Дракон или Лъжедракон, той нямаше право да управлява Андор. Но пък откъде да знае?
Плахо драскане по вратата я сепна.
— Влез — каза тя рязко.
Вратата бавно се отвори и влезе един широко ухилен младеж с жълто-червена ливрея. Носеше кана изстудено вино. Тя почти очакваше, че ще се окаже Таланвор. Доколкото можеше да види, вратата се пазеше от Ламгвин, който се беше облегнал на стената като кръчмарски бияч. Тя махна на младежа да остави подноса и сърдито — Таланвор трябваше да дойде; просто трябваше да дойде! — продължи да крачи из стаята. Бейзъл и Ламгвин можеше и да са чули някои слухове в близкото село, но сигурно щяха да се окажат само слухове, вероятно пуснати от Ниал. Същото сигурно важеше и за слугите в двореца.
— Моя кралице. Може ли да говоря, моя кралице?
Мургейз се извърна удивена. Думите бяха изречени с андорски акцент. Младежът беше коленичил и на лицето му играеше усмивка — ту несигурна, ту наперена като на петле, и пак колеблива. Можеше да мине за хубавец, ако носът му не беше счупен и лошо зараснал, но не чак като на Ламгвин.
— Кой си ти? — запита тя. — Как дойде тук?
— Казвам се Петер Конъл, моя кралице. От Шерански пазар. В Андор — добави той, сякаш тя можеше и да не се сети за това. Тя нетърпеливо му даде знак да продължи. — Дойдох в Амадор с чичо ми Джен. Той е търговец от Четиримата крале и смяташе, че ще може да намери малко тарабонски бои. Те сега са скъпи, заради неприятностите в Амадор, но той реши, че може би ще ги намери по-евтино… — Тя сви устни и той продължи забързано: — Чухме за вас, моя кралице, че сте тук в двореца, и като знаем какъв е законът в Амадиция и това, че сте се учили в Бялата кула и прочие, решихме, че бихме могли да ви помогнем… — Той преглътна и довърши тихо: — Да ви помогнем да избягате.
— И сте се подготвили да ми помогнете… да избягам? — Едва ли беше най-доброто решение, но винаги можеше да препусне на север към Геалдан. Колко ли щеше да злорадства Таланвор. Не, нямаше да злорадства, и това щеше да е още по-лошо.
Но Петер поклати глава отчаяно.
— Чичо Джен имаше план, но сега целият палат гъмжи от Бели плащове. Не знаех какво друго да направя освен да дойда при вас, както той ми каза. Той ще измисли нещо, моя кралице. Умен е.
— Вярвам — промърмори тя. — Кога сте напуснали Андор? Преди месец? Два? — Той кимна. — Тогава не знаете какво става в Кемлин — въздъхна тя.
Младежът облиза устни.
— Аз… Отседнали сме при един човек в Амадор, който има гълъби. Търговец. Получава съобщения отвсякъде. От Кемлин също. Но вестите, които чувам, са все лоши, моя кралице. Може да отнеме ден-два, но чичо все ще измисли някой друг начин. Просто исках да знаете, че помощта е наблизо.
Само някакво „може би“. Надпревара между Педрон Ниал и чичото на този Петер, Джен.
— Между другото можете да ми кажете колко лоши наистина са нещата в Кемлин.
— Моя кралице, аз трябваше само да ви уведомя за помощта. Чичо ще се ядоса, ако остана да…
— Аз съм твоята кралица, Петер — каза твърдо Мургейз, — както и на твоя чичо Джен. Той няма да възрази, ако отговориш на въпросите ми. — Петер изглеждаше готов всеки момент да хукне, но тя се разположи в един от столовете и започна да измъква от устата му истината.
Педрон Ниал се чувстваше превъзходно. Мургейз му беше подръка и не му се налагаше да лъже. Да лъже той не обичаше. Всичко, което й беше казал, бе личното му тълкуване на събитията, но той беше сигурен в него. Ранд ал-Тор беше Лъжедракон и само инструмент в ръцете на Кулата. Светът беше пълен с глупци, които не можеха да мислят с главите си. Последната битка щяла да настъпи като някаква титанична борба между Тъмния и Преродения Дракон, един жалък простосмъртен. Създателят отдавна беше оставил човечеството в плен на собствените му измишльотини. Не, когато настъпеше Тармон Гай-дон, щеше да е като в Тролокските войни преди две хиляди и повече години: орди от тролоци и други Твари на Сянката щяха да се изсипят от Великата Погибел и той не смяташе да остави човечеството да посрещне всичко това разделено и неподготвено.