Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Трябваше да мисли много разсъдливо. Всичко като че ли съвпадаше, но добре скроените лъжи обикновено също съвпадаха с фактите, а този мъж пред нея трябваше да е майстор в занаята. Трябваха й факти. Това, че в Андор я смятаха за мъртва, не я изненада — беше й се наложило да се измъкне от собствените си владения, за да се спаси от Гебрил и онези, които можеха да я предадат отново в ръцете му. Ако това бе предизвикало съчувствие, можеше да се възползва от него, когато се надигнеше от мъртвите.
— Трябва ми време да помисля — каза тя.
— Разбира се. — Ниал се надигна плавно; тя също трябваше да го стори, за да не му позволи да се извиси над нея, но не беше сигурна дали краката й ще издържат. — Ще ви посетя отново след ден-два. Междувременно бих искал да съм сигурен, че сте в безопасност. Ейлрон е толкова улисан в собствените си грижи, че не се знае кой може да се промъкне с намерение да ви нарани. Позволих си волността да поставя стража от няколко Чеда на Светлината. Със съгласието на Ейлрон.
Мургейз беше чувала, че реалната власт в Амадиция се държи от Белите плащове, и току-що се увери, че е получила доказателство.
На излизане Ниал прояви малко повече официалност, отколкото при появата си, като я удостои с поклон, подходящ за равни по ранг особи. Така или иначе, беше й дал да разбере, че няма никакъв избор.
Едва след като той напусна, Мургейз се изправи, но Бреане я изпревари и пъргаво изтича към вратата. Но преди която и да е от жените да е направила и три крачки, вратата се отвори с трясък и Таланвор и другите двама се изсипаха в стаята.
— Мургейз! — изпъшка Таланвор. — Уплаших се, че…
— Уплашил? — отвърна тя с презрение. Това беше прекалено. — Така ли ме защитавате? Едно момченце може да се уплаши! Но какво пък, ти си си момченце.
Тлеещата жар на очите му се задържа на нея още миг, а после той се обърна, гневно избута с лакти Бейзъл и Ламгвин и излезе.
Ханджията закърши виновно ръце.
— Бяха поне трийсет, моя кралице. Таланвор искаше да се бие, опита се да извика, за да ви предупреди, но го удариха по главата. Старият каза, че не искали да ви направят нищо лошо, но бяха дошли точно за вас и ако се наложеше да ни убият… — Очите му се отместиха към Лини и Бреане, която оглеждаше Ламгвин от глава до пети, за да се увери, че не е пострадал. Мъжът изглеждаше също толкова разтревожен за нея. — Моя кралице, ако бях помислил, че можем да направим нещо… Съжалявам. Измених ви.
— Доброто лекарство винаги горчи — промърмори тихо Лини. — Най-вече когато едно дете се нацупи и избухне. — Добре че веднъж поне не го каза така, че да я чуе цялата стая.
Права беше. Мургейз го знаеше. Освен за избухването, разбира се. Бейзъл изглеждаше толкова отчаян, че и главата да заповядаше да му отрежат, щеше да го приеме с благодарност.
— Не сте ми изменили, господин Джил. Може и да ви приканя един ден да умрете за мен, но само ако от това ще произлезе нещо много по-добро. Ниал искаше само да поговорим. — Бейзъл тутакси живна, но Мургейз усети погледа на Лини. Много горчив. — Бихте ли помолили Таланвор да дойде при мен? Аз… Искам да му се извиня за необмислените си думи.
— Най-добрият начин да се извиниш на един мъж — каза Бреане — е да го заведеш в някое скрито местенце в градината.
Нещо вътре в Мургейз прищрака. Преди да се усети, тя запокити бокала по Бреане и изкрещя:
— Марш навън! Всички навън! Можете да предадете извиненията ми на Таланвор, господин Джил.
Бреане най-спокойно изтупа пунша от роклята си, после, без да бърза, пристъпи до Ламгвин и го хвана под мишница. Бейзъл едва не заподскача, мъчейки се да ги подкара пред себе си.
За изненада на Мургейз, Лини също тръгна. Това съвсем не беше в стила й — от Лини по-скоро можеше да се очаква да си остане кротко на стола и да й изнесе поредната си нравоучителна лекция като на десетгодишно момиченце. Мургейз не разбираше защо продължава да търпи това. И все пак едва се сдържа да не каже на Лини да остане. А после всички излязоха, вратата се затръшна… а тя си имаше много по-големи грижи от тази да се притеснява дали е накърнила чувствата на Лини.
Закрачи енергично по килима, мъчейки се да се съсредоточи. Ейлрон щеше да настоява за търговски отстъпки — и вероятно за „жертвата“, за която й подхвърли Ниал — срещу помощ. Тя беше готова да му даде търговските отстъпки, но се боеше, че Ниал може да се окаже прав за броя на войниците, които Ейлрон можеше да отдели за нея. В известен смисъл исканията на Ниал изглеждаха по-лесни за приемане. Най-вероятно свободен достъп до Андор за толкова Бели плащове, колкото той пожелае. И да им се позволи да изкоренят Мраколюбците, които ще търсят във всяко мазе и таван, да вдигат тълпите срещу жени, които щяха да обвинят, че са Айез Седай, както и за избиването на истински такива. Ниал можеше и да поиска закон срещу преливане, срещу жени, които отиват в Бялата кула…