Джек от сенките [bg]

— Спри се! — изкрещя чудовището. — Остави ме да си отдъхна тук и сам ще си тръгна!

— Веднага! — настоя Джек.

Чудовището се надигна, протегна дългата си опашка за да запази равновесие и като хриптеше оглушително, изпълзя до ръба на скалната площадка.

— Мразя те! — извика той през рамо, отблъсна се и се изгуби от погледа.

Джек се наведе за да проследи полета му. Драконът се носеше право надолу към склоновете на хребета и миг преди да се разбие в острите му зъбери, внезапно разпери криле, завъртя се и бавно се насочи към селцето, сгушено на брега на потока, в покрайнините на тъмната гора.

— Чудя се какъв е смисълът от съзнанието — промърмори Джек, — след като не може да променя природата на чудовището.

— Но този дракон някога е бил човек — рече Морнингстар, — алчността го е превърнала в това, което е сега.

— Чувал съм за тези неща — отвърна Джек, — аз самият за кратко бях полска мишка.

— Все пак преодоля страстта си и съумя да се върнеш сред хората. Някой ден същото може да сполети и него. Именно благодарение на съзнанието си човек е в състояние да опознае и преодолее някои от факторите, които правят битието му предсказуемо. Впрочем, защо не погуби дракона?

— Защото нямаше нужда… — поде Джек, но изведнъж се разсмя. — Пък и трупът му щеше да ти омирише площадката.

— А може би, защото си решил, че няма смисъл да убиваш нещо, което не би могъл да изядеш и което не представлява реална заплаха за теб?

— Не — поклати глава Джек. — Тъй като сега аз съм виновен за смъртта на една овца и за лишаването на малкото селце долу от единствения му източник за прехрана.

Изминаха няколко секунди, преди Джек да разпознае звука, който последва след тези думи. Гръмотевичното тракане, което идеше отгоре бе причинено от Морнингстар, който скърцаше със зъби. Отнякъде полъхна хладен ветрец и небето на изток притъмня.

— Може и да си прав — произнесе съвсем тихо Морнингстар, сякаш не говореше на него. — …за съзнанието.

И той поклати печално огромната си глава.

Джек отмести смутено поглед встрани. Очите му проследиха ленивия полет на ярката, немигаща звезда, чието неизменно присъствие в небосвода от дълго време не му даваше покой.

— Властелинът на тази звезда — подхвърли той, — се съпротивлява на всякакви заклинания за общуване. Звездата се движи по-бързо и по различен начин от другите. Освен това не премигва. Имаш ли някакво обяснение за всичките тези странни обстоятелства?

— Това не е истинска звезда, а изкуствен обект изведен в орбита над Здрача от учените на Дневната страна.

— И с каква цел?

— За да наблюдава границата.

— Защо?

— Защото се боят от вас.

— Ние не разполагаме с подобни устройства над страната на светлината.

— Зная. Но не държите ли и вие границата под постоянно наблюдение — с вашите методи?

— Естествено.

— Защо?

— За да знаем какво прониква през нея.

— Ето че научи отговора.

— И това е всичко? — изсумтя Джек. — Ако този „обект“ наистина се намира над Здрача, той трябва да се подчинява еднакво на законите на науката и на нашите заклинания. Някой ден възнамерявам да го сваля.