Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Първите подводници „Поларис“ бяха дълги 116,4 метра, или с осемнадесетина метра повече от многоцелевите подводници за ядрено нападение, носеха шестнадесет ракети с ядрени бойни глави и можеха да ги изстрелват от повече от 1000 морски мили. Дадоха им и по два екипажа — син и златен, — които се редуваха на шестдесетдневни плавания и така държаха подводниците възможно повече време във водата. Задачата беше трудна. Диапазонът от 1000 мили налагаше подводниците да плават в бурните води при северните брегове на Европа, за да остават на достатъчно близко разстояние за прицел към Москва. Работата им беше да се „крият гордо“, да бъдат звена с междуконтинентални ракети, скрити и готови да отвърнат на удара, в случай че страната им бъде нападната и земните ракети — унищожени.10
От своя страна руснаците имаха само няколко подводници с ядрени двигатели, при това толкова зле проектирани, че измираха хора от екипажите им. Една подводница претърпя толкова ужасна авария в реактора, че оцелелите я нарекоха „Хирошима“. През 1962 г., когато руснаците опитваха да разположат установки за изстрелване на ракети в Куба, Съединените щати бяха напреднали толкова много, че можаха бързо да свикат няколко подводници с ракети „Поларис“, или общо девет накрая, в точки, достатъчно близки за стрелба до Съветския съюз.11
Имаше и съществено важни предпазни мерки, за да не се допусне самостоятелно действащ луд да започне ядрена война. Първо, всяка заповед за изстрелване трябваше да съвпада точно с утвърдителните кодове, променяни според датата и пазени на борда на подводницата зад две заключени врати в сейф, заварен към преградата на контролния пост. Двама души имаха комбинацията за отваряне на сейфа и проверка на утвърдителния код, който показваха на командира и заместника. След потвърждаването на заповедта за изстрелване трима души трябваше да използват отделни ключове, също пазени в сейфове, за да могат да изстрелят ракетата. Ключът на командира му позволяваше да задейства системата за управление на огъня. Ключът на заместник-командира позволяваше задействане на механизмите за освобождаване на ракетите. След това офицерът, който контролираше мисията, можеше със своя ключ да изстреля ракетите. Този процес трябваше да отнеме петнадесетина минути.
— Няма ли как да избегнем първата си схватка с руска подводница? С почти всичко друго съм съгласен, но не и това!
Имаше схватки между подводници, но нито една не оправда най-лошите страхове на Кенеди. Американски надводни кораби и самолети около Куба откриха няколко съветски дизелови подводници и с лекота изкараха три от тях на повърхността.
Съединените щати имаха явно предимство, но докога? Кризата може и да беше показала на съветските лидери, че няма да успеят да базират ядрени ударни сили на суша близо до бреговете на Съединените щати. Но като разположиха подводниците с ракетите „Поларис“ в позиция за стрелба, Съединените щати посочиха на руснаците друг, по-добър начин да постигнат същото.
3. ПОГЛЕД КЪМ ДЪЛБИНИТЕ
Окрилен от бурния успех на своята програма „Поларис“, адмирал Ред Рейбърн отправи поглед напред с мисълта за нови, изобретателни начини за сплашване на противника с ядрените оръжия. Бързо се насочи към мечтателя сред хората си — млад цивилен, когото адмиралът беше измъкнал от неизвестността преди няколко години и ръкоположил за главен учен в програмата.
Джон П. Крейвън бе едва на около тридесет и пет, когато Рейбърн го намери, но задачата му беше да надзърта над рамото на всеки, който работи по ракетоносните подводници, да намира проблемите и да предоставя отговорите. Той беше, по собствените му думи, „Главният кибик“.
Прякорът му подхождаше. Крейвън, говорещ с порой от думи и преливащ от идеи, беше от хората, които могат да разделят един чертеж на най-малки частички и пак да намерят време да изплюят няколко куплета поезия, някоя и друга библейска фраза или пък някое от безбройните измислени от самия него морски правила. Понякога сливаше поезия с афоризми и пееше на висок глас получения резултат. Проповядваше фантазия сред армейската дисциплина и внасяше романтика между механиците на ядрената война.
Точно за такава роля беше възпитаван Крейвън. Произлязъл бе от семейство, произхождащо от мавърски пирати по майчина линия и разделен по бащина между презвитериански свещеници и морски офицери.
Военноморските офицери представляваха онази част от родословието, с която повечето членове на фамилия Крейвън обичаха да се хвалят и която можеше да бъде проследена назад до Тунис Огъстъс Макдоно Крейвън, капитан на кораба „Текумсе“ по време на Гражданската война, взривен от мина на южняците в битката за залива Мобайл и вдъхновил известния призив на адмирал Дейвид Фараго към останалия флот: „По дяволите торпедата, пълен напред!“
10
Въпреки че дори и президентът не знаеше къде патрулират във всеки определен момент, подводниците с ракети „Поларис“ имаха своите предписани оперативни райони, или карета, състоящи се от стотици квадратни мили, в които първите ракетоносни подводници оставаха в диапазона от 1000 мили за удар по своите цели.
11
Американската общественост нямаше представа колко се страхуваше нейното правителство, че руснаците ще ескалират конфронтацията в морето. Само преди няколко месеца един руски дезертьор беше представил документ, станал известен като „Желязната банка“, или подробностите на съветските планове за използване на тактическо ядрено оръжие срещу американски кораби и подводници в случай на война в морето. Съветниците на президента Джон Ф. Кенеди се бояха, че руснаците може и да са започнали първите недодялани стъпки от изпълнението на този план. Разбира се, Кенеди се опасяваше, че всяка морска схватка ще засили кризата, независимо дали се стреля с ядрени оръжия. По време на наредената от него военноморска блокада на Куба откриха съветска подводница близо до два съветски търговски кораба. Като узнал това, Кенеди запитал помощниците си: