Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
Ръководителите на „Истман“ изслушаха търпеливо речта на Гроувс, която беше нещо средно между курс по пречистване на уран и лекция по патриотизъм и граждански дълг. Те обаче знаеха, че са прекалено заети с военни поръчки и не можеха да отделят хора за нова задача.
— Нужни са само 2 500 души — настояваше Гроувс.
Най-трудните въпроси задаваше ръководителят на изследователския отдел в „Истман“ доктор Чарлс Мийс, който беше англичанин и единствен учен между участниците в съвещанието. Той се изказа, че проектът е много неясен от научна гледна точка и е направо рискован. Мийс имаше опит в областта на радиоактивността и колегите му зачитаха мнението му за научната страна на проблема.
Директорите бяха напрегнати и нерешителни. Председателят се обърна към двамата офицери:
— Господа, трябва да вземем трудно решение. Имате ли нещо против да ни оставите за момент сами? Бихме искали да обсъдим нещата помежду си.
Офицерите излязоха в коридора и се загледаха в панорамната гледка към Рочестър и езерото Онтарио, която се разкриваше от прозореца.
— Е, кажете, как се справих? — попита Гроувс.
Маршал изглеждаше смутен. Поколеба се за миг и каза:
— Не беше зле, генерале. Но защо всеки път бъркахте най-важната, ключова дума? За бога, казва се изотоп, а не изотроп! Едва ли щяха да забележат, ако нямаше учен между тях. Но доктор Мийс всеки път буквално изскимтяваше, като казвахте изотроп! Не вярвам да е бил убеден от научното ви обяснение…
Офицерите бяха поканени отново в залата и президентът на „Истман“, Ти Джей Харгрейв, тържествено заяви:
— Ако правителството настоява, ние сме длъжни да приемем задачата. Пърли Уилкокс, шеф на „Истман Тенеси“, и Джим Уайт, главният управител, ще се заемат с работата.
Един от директорите поклати тъжно глава:
— Вие двамата ни вкарахте в най-голямата беля, в която сме се набърквали досега.
Гроувс и Маршал напуснаха сияещи зданието.
— Как, казваш, било правилно? — попита Гроувс заядливо. — Не изотроп, а изотоп, така ли?
11.
Яките и загорели момчета, които се втурнаха навън от училище то Ранч в Лос Аламос след звънеца в 3 часа, бяха самото олицетворение на доброто здраве. Въпреки студения ноемврийски вятър всички носеха къси панталони. Ашли Понд, директор и основател на училището, вярваше в ползата от живота на открито и не разрешаваше отопление дори в спалните. Всеки ученик разполагаше с кон, а плуването, пързалянето с кънки и екскурзиите по река Йемиз заемаха голям дял от възпитанието на учениците, в по-голямата си част синове на богати родители от Източните щати.
Военната кола спря пред входа на главното здание, направено от греди и украсено с колони от ръчно дялани дървета, които наподобяваха фасадата на гръцки храм. Четиримата мъже, излезли от колата, не приличаха на родители, и първоначалното любопитство на момчетата угасна. Генерал Гроувс и майор Дъдли бяха в униформи, но това беше обичайна гледка в тези военни години. Във вида и на другите двама — доктор Опенхаймер и доктор Едуин Макмилън — нямаше нищо интригуващо.
Четиримата мъже вдъхваха свежия планински въздух и разглеждаха околността. Около петдесет дървени къщички бяха пръснати по пасищата и нивите. Сечището сред боровете, разположено на високо плато, 2 500 м над морското равнище, представляваше чудесна гледка. На хоризонта се очертаваше начупената линия на високите планини, които заобикаляха в кръг цялата местност, наподобяваща дъното на гигантски вулкан. Ерозията беше изкопала дълбоки каньони, които прорязваха платата, а на няколко мили оттам се виеше Рио Гранде, съвсем обикновена река, въпреки импозантното си име.
Четиримата нямаха намерение да посещават Лос Аламос, когато сутринта тръгнаха от Албукерк. Първоначалната им цел бяха околностите на Йемиз Спрингс, на север от Албукерк, препоръчани от местната армейска инженерна служба като евентуално място за строеж на лабораторията. Преди да се насочат към Ню Мексико, бяха посетили два района в Калифорния, но те се оказаха неподходящи. В гъстонаселената Калифорния беше трудно да се намери изолирано място, което да осигури достатъчна секретност. Опенхаймер притежаваше ранчо високо в планините Сангре де Кристо в Ню Мексико още от 1929 г., познаваше района и горещо го беше препоръчал на Гроувс. След обстойни проучвания на целия югозападен район майор Дъдли беше стигнал до същите изводи.
Долината Йемиз Спрингс, която посетиха сутринта, не им хареса. Тя беше твърде тясна, а Опенхаймер я намери прекалено тъжна и потискаща. Той чувстваше, че малко физици ще се съгласят да живеят и работят на дъното на този мрачен каньон. Ако искаха да привлекат водещите физици и химици, трябваше да помислят за по-привлекателно място.