Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
Стайн замина за Чикаго и много внимателно проучи работата върху плутониевия проект. С огромния си индустриален опит и дълбоки познания по химия той знаеше какво да говори, когато се срещна с доктор Комптън и полковник Никълс.
— Не мисля, че има голям шанс да се свърши цялата работа за по-малко от пет години. И въпреки това не виждам как нацията може да се откаже. Просто си мисля, че задачата е прекалено голяма и трудна. — Той се усмихна печално и добави: — Единствената компания в света, която може да доведе проекта до успешен край, е „Дюпон“. Но предпочитам да не се забъркваме в тази работа.
Стайн се върна в Уилмингтън и докладва на Уолтър Карпентър. Първото нещо, което си помисли Карпентър, когато чу за атомния проект, беше „вечно движение“. Идеята за извличане на енергия от атомите му се виждаше точно толкова съблазнителна и невъзможна като вековната мечта на хората за perpetuum mobile.
На 10 ноември Гроувс поиска от компанията официален отговор на предложението за участие в проекта и Карпентър се видя изправен пред една дилема. Уводните думи на Гроувс му бяха направили силно впечатление.
— В нашата работа трябва да се имат предвид три военни съображения — каза Гроувс. — Първо, възможно е Германия да ни изпревари в получаването на разпадащ се материал. Второ, няма позната защита от атомно оръжие. Трето, ако успеем да създадем бомбата навреме, това ще запази живота на десетки хиляди американски войници.
Карпентър изучаваше с любопитство генерала, докато той говореше. „Интелигентен — мислеше си той, — вдъхновен, агресивен, искрен, но преди всичко твърд.“ Двамата мъже бяха съвършено различни на външен вид. Слабият и приветлив президент на „Дюпон“ беше елегантен, 54-годишен джентълмен, с изпито лице, нездрав вид и впечатляващ гол череп. Любезната усмивка на умните му очи и въздържаните жестове на добре поддържаните му ръце излъчваха изящество. Срещу него стоеше едър като мечка офицер с тъмни мустаци и гъста коса и говореше прямо, без никакви любезности. Те никога не бяха се срещали преди това, но въпреки че бяха толкова различни по маниери и вид, веднага си повярваха напълно.
Уолтър Карпентър имаше достатъчно основания да не иска да ангажира компанията си в подобно рисковано начинание. „Дюпон“ участваше в многобройни военни проекти, произвеждаше експлозиви и доставяше на въоръжените сили най-различни химикали. Атомният проект беше прекалено рискован, съдържаше многобройни невероятни трудности, а шансовете за успех бяха нищожни. Ако се впусне в подобна опасна авантюра, компанията „Дюпон“ би поставила на карта своя престиж. Нямаше време за пилотни инсталации и за предварителни експериментални проучвания — трябваше да се създава изцяло нова индустрия.
Гроувс си даваше сметка за страховете на Карпентър.
— Правителството гледа на проекта като на най-спешен национален приоритет — заяви той твърдо. — Това е мнението на президента Рузвелт, на военния министър Стимсън и на генерал Маршал.
— А вие, генерале, вие лично, съгласен ли сте с тази оценка?
Гроувс беше изненадан от въпроса, но отговори, без да се замисли:
— Изцяло и без уговорки!
Имаше още една причина за въздържаността на „Дюпон“. Споменът за разследването на комитета „Най“ през 1934 г. все още не беше избледнял в паметта на директорите на компанията и въпросът за производство на експлозиви продължаваше да бъде деликатен за тях. Те не можеха да забравят яростната кампания срещу производителите на оръжие през 30-те години, когато членовете на семейство Дюпон бяха наричани „търговци на смърт“.
Сенатската комисия за разследване на мунициите, оглавена от сенатора Джералд Най, беше отговор на вълната от пацифизъм, заляла западния свят в годините след Първата световна война. Разочарованието от всичко, свързано с военните, бе взело драматични размери в САЩ, особено в либералната преса. Икономическите трудности по време на Депресията наливаха допълнително масло в огъня. В студентската антивоенна стачка участваха 25 000 младежи, които се бяха заклели да не подкрепят правителството при евентуална бъдеща война.
Тримата братя Дюпон бяха призовани като свидетели и изслушани на публични заседания. В центъра на представлението застана синеокият, спокоен и непоклатимо самоуверен Ириней.
— Ако не бяхме изпратили барут на Англия и на Франция — заяви той пред комисията, — Германия щеше да спечели войната и днес ние щяхме да бъдем германска колония.
Разследванията на комисията „Най“ разкриха огромните печалби, натрупани от „Дюпон“ през Първата световна война.