Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
— До 1917 г. войната беше европейска работа и не ни засягаше — заяви Ириней Дюпон в защита на компанията. — Ние не можехме да рискуваме парите си в полза на чужди държави. Но когато САЩ влязоха във войната, ние имахме готови производствени мощности, защото се бяхме сетили да ги създадем в предишните години.
Аргументите бяха приети и „Дюпон“ бе напълно освободена от отговорност. Въпреки това военновременните печалби оставиха неприятно петно върху репутацията на компанията.
Уолтър Карпентър много добре разбираше това. Малко хора имаха толкова големи заслуги за дълбоките трансформации в стопанската политика на „Дюпон“ в периода между двете войни. При своето невероятно бързо издигане до поста президент на „Дюпон“, запазен преди него само за членове на семейството, пенсилванецът буквално беше израснал едновременно с компанията. На 31 години той бе станал член на изпълнителния съвет. Първата световна война беше току-що за вършила и членовете на съвета чувстваха, че компанията се нуждае от млада кръв в изпълнителния ешелон. Те решиха да се отдръпнат и да отстъпят местата си на група млади хора, между които беше и Карпентър.
През 20-те и 30-те години американската химическа индустрия беше изостанала далеч след европейската, а „Дюпон“ имаше само един отдел за експлозиви. Много химични продукти и по-специално жизненоважните багрила се внасяха от Германия. Немската химическа промишленост беше изпреварила американската може би с 50 години. По това време в „Дюпон“ решиха да навлязат в други области извън експлозивите.
Много от новите продукти бяха развити в изследователския отдел. Карпентър имаше късмет да работи в този отдел точно по времето, когато „Дюпон“ се превърна в химическа компания с широка и разнообразна продукция. След поста директор на изследователския отдел Карпентър стана ковчежник на компанията, а през 1940 г. и неин президент, главно поради финансовите си умения. По това време американската химическа промишленост бързо настига европейската, а „Дюпон“ се смята за равна или дори по-добра от водещите европейски фирми.
— Генерале, време е да се присъединим към членовете на нашия изпълнителен съвет — каза Карпентър и го поведе към заседателната зала.
Гроувс все още не можеше да разбере дали ще му кажат „да“ или „не“.
Членовете на управителният съвет ги очакваха. Гроувс и неговите помощници — Комптън, Никълс и Норман Хилбъри — седнаха в кожените кресла около полираната маса. Гроувс едва изчака да бъде представен от президента и веднага се захвана със същността на проблема, повтаряйки това, което беше казал на Карпентър.
Съвещанието не продължи дълго. Всеки участник познаваше плюсовете и минусите на предложението или по-скоро беше запознат с дългия списък от минуси, защото много малко можеше да се каже в негова подкрепа. Уолтър Карпентър прибави още нещо:
— Никой не може да предскаже колко е голяма вероятността от експлозия на реактора. Да допуснем, че се осъществи верижна реакция — ще бъде ли възможно тя да се контролира? Сигурни ли са, че една евентуална експлозия няма да разруши не само завода, но и целия район около него? Там ще работят хиляди и десетки хиляди хора — завърши той. — Една експлозия ще бъде истинска катастрофа.
Единствените присъстващи физици — Комптън и Хилбъри — се съгласиха, че на този ранен етап никой не може да даде 100% гаранции за сигурност. Те обаче увериха съвета, че физичната теория, всички изчисления и всички досегашни експерименти практически изключват възможността от експлозия. От „Дюпон“ настояха поради непредвидимите рискове правителството да се ангажира да компенсира евентуалните загуби, разходи, претенции и други щети, които би понесла компанията при една експлозия. Гроувс прие това искане без никакво колебание. Но той и неговите помощници все още не разбираха какъв е отговорът на тяхното предложение, особено след като беше прочетен докладът на специалистите на „Дюпон“, инспектирали чикагския проект.
Изводите в този доклад не бяха окуражаващи. Според експертите графитният реактор вероятно ще бъде работоспособен, но това все още не е доказано. Програмата се затруднява от недостига на инженери и от липсата на достатъчно метал. Експертите смятаха, че от първите два експериментални реактора не могат да се получат съществени данни, а вероятно реактор №3 няма да постигне проектните очаквания. Различните системи за охлаждане са сериозен нерешен проблем. Ако графитният модел се окаже негоден, експертите препоръчваха да се премине към варианта с тежка вода. В такъв случай би трябвало да се построят спешно четири инсталации за тежка вода, които ще струват по 10 милиона всяка.