Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
— Добре — отвърна бързо Никълс. — Ще привлечем „Дюпон“. Аз ги познавам — работил съм с тях.
Никълс се обади на един свой познат — Томас Чилтън — един от водещите техници в проектантския отдел на „Дюпон“.
— Трябва ни някой — казаха Никълс и Комптън, — който да проектира пречистването на един непознат елемент, плутоний. Някой, който да се заеме с тази работа.
— Колко ще струва? — попита Чилтън.
— Около един милион долара — отговори Комптън.
Никълс не се поколеба нито за миг.
— Да подпишем договор за това! — и извади писалката от джоба си.
Така през септември 1942 г. „Дюпон“ се ангажира да извърши пречистването на невиждано от никого вещество, което ще се получава от все още непроектиран реактор. Две седмици след това разгневеният Чилтън нахълта в кабинета на Никълс във Вашингтон.
— Вие се подигравате с мен! — развика се той на офицера. — За бога, те още не са получили това вещество! То не съществува! Как искате да ви проектирам инсталация за пречистване, като вие не знаете какъв ще бъде крайният продукт? Кой ви е шефът?
— Имаме нов началник — генерал Гроувс.
— Искам да говоря с него — каза инженерът на „Дюпон“. — Моята компания няма да рискува да си счупи врата за нещо, което не се знае дали въобще ще работи.
Генерал Гроувс не само че нямаше намерение да освободи „Дюпон“ от тази сравнително малка задача, но обмисляше съвсем сериозно как да ги ангажира в много по-голям мащаб. Гроувс разбираше вече, че проектът „Манхатън“ ще бъде много по-сериозно индустриално начинание, отколкото предвиждаха учените и различните комитети. Той смяташе, че постигнатото досега се надценява, а невероятните технологични и инженерни проблеми не се разбират. Наивно е да се очаква, че една-единствена компания като „Стоун и Уебстър“ може да изнесе целия товар, дори с помощта на всички възможни подизпълнители. С намерение да намали напрежението върху компанията, той смяташе, че целият плутониев проект трябва да се възложи на друга компания, и че единствените в САЩ, способни да се справят с подобна за дача, са хората на „Дюпон“.
На 30 октомври Гроувс се свърза по телефона с 60-годишния вицепрезидент и член на изпълнителния съвет на „Дюпон“ Уилис Харингтън. Генералът се извини, че не може да отиде в Уилмингтън и покани Харингтън да дойде във Вашингтон, за да обсъдят един важен и секретен проект. В гласа на генерала звучеше такава настоятелност, че още на следващия ден Харингтън пристигна във Вашингтон, придружен от доктор Стайн.
Чарлс Стайн ръководеше изследователската работа и беше главен технически съветник на „Дюпон“. Син на лутерански свещеник, той беше станал професор по химия още на 22-годишна възраст. Само две години след това, когато все още съвсем малко органични химици работеха в американската индустрия, започва работа за „Дюпон“. Прави блестяща кариера и 36 години по-късно е вицепрезидент на компанията и отговаря за цялата й изследователска програма.
Разговорът в кабинета на генерал Гроувс беше напълно откровен. Гроувс и Конант разказаха на двамата вицепрезиденти на „Дюпон“ за проекта „Манхатън“, наблягайки върху значението и спешността на работата върху атомното оръжие. Те не скриха от тях огромните проблеми и несигурност, свързани с проекта. Подчертаха, че се нуждаят — или по скоро нацията се нуждае — от помощта на „Дюпон“ при изграждането на цяла нова плутониева индустрия. За другите програми, свързани със създаването на атомната бомба, те не казаха нищо на Харингтън и Стайн, само споменаха, че съществуват.
На хората от „Дюпон“ не хареса никак това, което чуха. Най-напред те бяха химици, а предлаганата задача изискваше голям опит и познания във физиката. Освен това цялото начинание приличаше повече на научна фантастика, отколкото на индустриален проект. Когато Конант и Гроувс ги попитаха каква е тяхната оценка за шанса за късо време да бъде създадено цялото предприятие, двамата опитни технически ръководители отговориха откровено:
— Целият проект надминава човешките възможности.
Отговорът не бе по вкуса на Гроувс.
— Ние разбираме вашите чувства — каза той направо, — но въпреки това смятаме да действаме. Залогът е прекалено голям. Имаме нужда от най-добрите възможни съвети и помощ и знаем, че вие сте хората, които могат да ни ги дадат. Докато не се докаже безспорно, че процесът е невъзможен, строежът и проучванията ще вървят с максималното темпо, на което сме способни.
Въпреки че бяха твърде скептични относно цялата идея, Харингтън и Стайн обещаха да съберат допълнителни технически данни от учените в Чикаго и да докладват на президента на „Дюпон“, Уолтър Карпентър, и на изпълнителния съвет.