Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
Крайното решение на съвета нямаше никаква логична връзка с многобройните съмнения и страхове, изказани при обсъждането. Представителите на проекта почти се бяха отчаяли, когато Уолтър Карпентър прекъсна своето мълчание и заяви:
— Колкото и големи да са рисковете, нямаме друг избор, освен да приемем. Ние сме американска компания и досега винаги сме давали своя принос за отбраната на страната в трудни времена. Вече от близо 150 години…
Карпентър замълча за миг, като че ли от всичко най-много се страхуваше изказването му да не прозвучи прекалено емоционално.
— Генерал Гроувс изясни изключителната важност и спешност на проекта — продължи той с делови тон. — Първите, които решат този проблем, ще наложат на останалите победоносен край на войната. Тъй като Германия работи върху новото оръжие, а правителството има нужда от съдействието на „Дюпон“, ние не можем да откажем. Съветът ще предложи на борда на директорите да приеме задачата.
Гроувс и помощниците му почувстваха огромно облекчение. Първото препятствие беше преодоляно, а те вярваха, че членовете на съвета ще успеят да убедят директорите.
— Ние ще препоръчаме приемането на предложението при едно условие — продължи Карпентър, мислейки за настроението в обществото по времето на комисията „Най“. — Не искаме печалба от тази работа. Ще подпишем договор, в който е определена фиксирана печалба в размер на 1 долар, при условие че правителството поеме всички производствени разходи. Освен това всички патентни права, произтичащи от разработката, трябва да станат притежание на американското правителство, а не на компанията.
След няколко дни Карпентър и членовете на борда на директорите се събраха, за да вземат окончателно решение. Пред президента стоеше една папка, в която се намираше цялата свръхсекретна информация за проекта „Манхатън“. За Гроувс участието на „Дюпон“ беше толкова важно, че беше гласувал пълно доверие на Карпентър и му беше предоставил папката, за да може при нужда да разкрие пред директорите, ако те пожелаят това, крайната цел на проекта — създаване на атомна бомба.
Карпентър уведоми директорите, че президентът на САЩ смята проекта „Манхатън“ за решаващ за крайната победа във войната. Целта на проекта е тайна, но всеки член на борда има право да задава въпроси преди да гласува — тайните документи се намират в тази папка. Освен това той подчерта, че начинанието е твърде рисковано и евентуален неуспех може да повлече след себе си компанията. Въпреки това от името на изпълнителния съвет препоръча на директори те да приемат правителственото предложение.
Директорите на „Дюпон“ бяха точно толкова патриоти, колкото всички американци. Но те бяха и ловки инвеститори, които никога не биха вложили един долар от парите на компанията, без да проучат всички подробности. При друг случай бяха създавали трудности на изпълнителния съвет за далеч по-малки проекти. Те бяха обучени да защитават интересите на акционерите, а днес от тях искаха да одобрят един проект, който съдържаше много рискове и чиито подробности им бяха непознати.
Никой не зададе въпроси. Папката със секретни документи остана неотворена на бюрото пред президента. Жадните за печалба капиталисти гласуваха единодушно за проекта, който можеше да разори компанията им.
Съвещанието на 18-ия етаж на кулата „Кодак“ в Рочестър, Ню Йорк, продължи почти цял ден. Изпълнителните директори на „Истман Кодак“ и двамата представители на армията — генерал Гроувс и полковник Маршал — излязоха от съвещателната зала само да обядват и веднага пак се върнаха.
Гроувс беше твърдо решен да привлече филиала на компанията „Тенеси Истман“ в експлоатацията на електромагнитната инсталация в Оук Ридж, но шефовете на „Кодак“ не бяха никак разположени да участват в нови военни проекти.
Гроувс беше останал с отлично впечатление от работата на „Тенеси Истман“ в завода за експлозиви „Холстън“ край Кингспорт, Тенеси, и се обади по телефона на главния управител Джеймс Уайт, за да му направи конкретно предложение. Уайт го отклони под предлог, че неговата корпорация не прави предварителни проучвания за нови индустриални методи. Гроувс каза, че се нуждае само от техния промишлен опит.
— Нямаме нужда от учени. Ние имаме толкова много доктори на науките, че не можем да ги преброим.
Уайт не можеше да вземе решение, без да се консултира с централната компания и уреди среща на Гроувс в Рочестър.