Черният еднорог

Беше Буниън.

Буниън се появи по-близо пред очите му и се вгледа в него.

Бен не бе изпитвал по-голямо щастие от срещата си с някого през целия си живот. Беше готов да прегърне дребния коболд, ако намери сили за това. Ала успя само глупаво да се усмихне, опитвайки се нещо да каже. Буниън му помогна да легне на пейката отново и го зачака да каже нещо.

— Намери Куестър — опита се накрая да проговори той. После отново преглътна, защото гърлото му бе пресъхнало и устата му имаше вкус на тебешир. — Доведи го тук без никой да разбере. И внимавай. Мийкс е в замъка!

Буниън още веднъж го изгледа с твърде озадачено изражение на безформеното му лице, след което се обърна и безмълвно излезе от стаята. Бен отново се отпусна назад изтощен. Добрият стар Буниън. Не знаеше какво прави коболдът там — всъщност не знаеше и той самият какво прави — но беше късмет, че го срещна. Ако успееше да предупреди Куестър навреме, той щеше да свика стражата и да предотврати всякаква заплаха от страна на Мийкс. Мийкс беше могъщ магьосник, но не можеше да се справи с толкова много хора. Бен ще си възвърне откраднатия медальон, а Мийкс ще съжалява за деня, в който си беше помислил да се промъкне обратно в Отвъдната земя!

Притвори очи, опитвайки се да събере последните си сили и успя да се приповдигне още веднъж. Огледа се наоколо. Стаята беше празна. Светлината на свещ, закрепена за конзола в стената, и друга на масата разпръскваха мрака. През процепа на вратата също се мяркаше светлина. Той се изправи, като се опираше с крака на скамейката. Още носеше онези селски дрехи, в които го беше облякъл Мийкс. Ръцете му бяха покрити с кал. „Добър трик, помисли си Бен — но няма да мине. Аз съм си аз.“

Вдъхна десетина пъти дълбоко, мислите му се проясниха, силата му се върна. Усещаше топлината на замъка, която достигаше до него от пода, като проникваше през протритите му работни ботуши. Усещаше бликащия в замъка живот. Но при докосване долавяше настойчива тревога. Дворецът явно усещаше опасността, в която се намира.

Не се тревожи, всичко ще бъде наред, мълчаливо го увери той.

Стъпки приближиха към вратата и тя се отвори. Куестър Тюс застана на прага редом с Буниън. Той се подвоуми, след което безмълвно влезе в стаята. Коболдът го последва, като затвори вратата подире им.

— Куестър, слава богу, че си тук! — възкликна Бен. Той се спусна към него, протегнал ръце за поздрав. — Трябва да действаме бързо. Мийкс се е върнал. Намира се някъде тук в замъка. Не зная как, но е успял да ми открадне медальона. Трябва да предупредим охраната и да го намерим преди…

Той внезапно спря на пет-шест крачки от приятеля си и млъкна. Ръцете на магьосника бяха отпуснати — не протегнати насреща му. Бухалското му лице бе сурово, гъстите вежди — свъсени.