Потомците на Шанара

— Ти просеше, както и останалите, когато те видяхме за пръв път, Морган Лий — изсумтя леля Джил, без да вдига поглед от работата си. — Това е единствената причина, поради която те прибрахме.

— Сестри, въпреки че никога няма да го разберете — бързо продължи Морган — Баба Елайза е като гъши пух — нежна и топла, но леля Джил — е, леля Джил е по-скоро като каменен дюшек.

Морган и баба Елайза се засмяха, леля Джил се включи след малко, а Пар и Кол откриха, че също се смеят. Странно беше, защото мислите им все още бяха изпълнени с образите на селото и хората, а звуците на играещите отвън сирачета, напомняха как точно стоят нещата. Но в тия стари жени имаше нещо непоколебимо, нещо, което надделяваше над неприятностите и бедността, нещо което нашепваше за обещания и надежда.

Когато закуската привърши, баба Елайза отиде до мивката и леля Джил излезе да провери децата. Морган прошепна:

— Тези жени управляват сиропиталището близо тридесет години, Федерацията ги оставя на мира, защото държат децата в подчинение. Хубаво, нали? Има стотици деца без родители, така че тук е винаги пълно. Когато децата пораснат достатъчно, ги скриват. Ако останат прекалено дълго, Федерацията ще ги изпрати в работни лагери или ще ги продаде А жените се правят на не разбиращи — той поклати глава. — Не знам как издържат. Аз щях да се побъркам отдавна. Баба Елайза се върна и седна при тях.

— Каза ли ви Морган как се срещнахме? — попита тя братята Омсфорд. — О, беше нещо интересно. Донесе ни храна и дрехи за децата, даде ни пари да купим каквото можем, и ни помогна да отведем дузина деца на север и да ги оставим в семейства в свободната територия.

— За Бога, бабо! — прекъсна я Морган притеснен.

— Точно така! И работи от време на време около къщата, когато идва насам — добави тя, като не му обръщаше внимание. — Ние станахме малкото му лично благотворително заведение, нали, Морган?

— Това ми напомня — ето. — Морган потършува из туниката си и извади малка торбичка. Съдържанието й потропа, докато я подаваше. — Преди около седмица спечелих бас за един парфюм — смигна той към приятелите си от Вейл.

— Благословен да си, Морган — баба Елайза стана и дойде да го целуне по бузата. — Изглеждате доста уморени. Отзад има свободни легла и доста одеяла. Можете да поспите до вечерта.

Тя ги отведе в малка стаичка в задната част на къщата, където имаше няколко легла, вода за миене, одеяла и кърпи. Пар се огледа и веднага забеляза, че щорите са спуснати, а пердетата внимателно притворени.

Баба Елайза забеляза погледа, който си размениха двамата братя:

— Понякога гостите ми не желаят да привличат внимание върху себе си — каза тя тихо. Очите и бяха твърди. — Не е ли така и с вас?

Морган се приближи и нежно я целуна.

— Както винаги, бързо схващаш, стара майко. Ще трябва да се срещнем със Стеф. Можеш ли да се погрижиш за това?

Баба Елайза го погледна за момент, след това кимна безмълвно, върна му целувката и се измъкна от стаята.