Потомците на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Лозев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потомците на Шанара». Краткое содержание книги:
След това отново тръгна към тях. Пар се опита да го забави с видения на вълци, но той едва ли ги виждаше. Нахвърли се върху Морган, отмести острието на меча му и го захвърли назад. Може би планинецът щеше да загине, ако не бяха двамата Омсфорд, които се хвърлиха върху звяра и го събориха на земята. Задържаха го само за миг, защото Призракът се освободи и ги разхвърля настрани. Една голяма ръка сграбчи Пар през лицето и блъсна главата му назад, така че от очите му изскочиха искри. Чуваше, че съществото се приближава към него и се опита да събере всичката си магия, докато се търкаляше и правеше усилия да се изправи на крака. Чуваше виковете на Кол, който го предупреждаваше, а също и някакво сумтене. Надигна се и се опита да проясни съзнанието си.
Призракът беше точно пред него с широко разтворени очи, за да го сграбчи. Кол се прилепи до дървото вляво от него. Морган не се виждаше, Пар отстъпи бавно, търсейки начин да избяга. Вече нямаше време за магия. Съществото бе твърде близо. Усети зад гърба си дървото.
След това се появи Морган. Изникна от мрака, крещейки „Лий, Лий“ и започна да удря Призрака. По лицето и дрехите му имаше кръв, а очите му искряха от ярост и решителност. Мечът на Лий се спусна подобно на дъга от блестящ метал и стана чудо — Мечът удари Призрака и избухна в огън.
Пар се отдръпна и сложи ръка пред лицето си, за да се предпази от блясъка. Не, мислеше той с удивление, това не беше огън, а магия!
Магията стана неочаквано и сякаш смрази всички в кръга на светлината си. Призракът изсумтя и изкрещя — вик на агония и недоверие. Магията премина от Меча на Лий в тялото му и го разсече с лекотата, с която бръснач реже плат. Призракът се разтресе, изгуби очертания и се разтвори. Пар се претърколи бързо под него, за да се освободи. Видя как, съществото проблесна пред смъртоносното оръжие и се превърна в прах.
Мечът на Лий като че ли премигна в тъмнината. От полянката се издигна дим с остра и неприятна миризма. Застоялата вода изгългочи за последен път и се умири.
Морган се отпусна на едно коляно. Мечът падна пред него и до малката купчинка прах, която бе останала от Призрака.
— Проклятие! — прошепна той, а гласът му бе глух от удивление. — Силата, която усетих, е била. Не вярвах, че е възможно…
Пар дойде при него, застана на колене и погледна лицето му, което беше цялото в кръв.
— Мечът все още има магия в себе си, Морган! — каза Пар, развълнуван от това, че е възможно такова нещо. — През всичките тези години никой не го е знаел, но все още е магически. — Морган го погледна не виждаш ли? Магията е спяла от времето на Аланон! Нямало е нужда от нея. Трябваше й друга магия, за да я събуди. Трябваше й същество като Призрака! Ето защо нищо не се случва, докато не се срещнат две магии…
Пар направи място на Кол да седне до тях. Едната му ръка беше отпусната.
— Мисля, че съм я счупил — промърмори той.
Не беше счупена, но бе доста жестоко наранена. Използваха водата за пиене, за да се измият, превързаха раните си, взеха оръжията и се спогледаха.
— Старецът каза, че много неща ще ни преследват — прошепна Пар.
— Не знам дали това нещо ни преследваше, или пяхме достатъчно без късмет, за да налетим на него — гласът на Кол бе отпаднал. — Но знам, че не искам да се срещам с друго такова.
— Но ако се срещнем? — каза тихо Морган и спря. — Ако се срещнем, знаем как да се справим с тях — и той посочи острието на Меча на Лий с толкова обич, като че ли бе най-красивото женско лице.
Пар никога нямаше да забрави какво почувства в този момент. Споменът за това скриваше дори този от битката им с Призрака — един доста напрегнат миг в иначе спокойния му живот. Почувства ревност. Преди това той притежаваше истинската магия. Сега тя беше у Морган Лий. Все още разполагаше с молитвените песни, разбира се, но тяхната магия бледнееше пред тази на меча на планинеца. Мечът уби Призрака, докато най-добрите видения на Пар, само малко повече го подразниха.
Това го накара да се запита, дали молитвената песен въобще става за нещо.
ГЛАВА 7
Същата вечер Пар си спомни нещо, което го накара да уталожи завистта си. Продължиха да вървят към Кълхейвън, нетърпеливи да завършат пътуването си. Предпочитаха да вървят цялата нощ и на следващия ден пред възможността дори миг по-дълго да останат в тези гори. Върнаха се на главната пътека, която се движеше успоредно на Сребърната река и тръгнаха на изток. Докато стъпваха тежко и правеха всяка крачка с труд, защото пътеката беше неравна и постоянно криволичеше, Пар откри, че размишлява за песните. Тогава си спомни, че според легендите силата на Меча на Лий имаше две страни. Мечът бе направен от Аланон по времето на Брин Омсфорд, когато Друидът бе пътувал на изток с момичето от Вейл и нейния бъдещ защитник, един от дедите на Морган — Рон Лий… Друидът бе потопил острието на меча в забранените води на Рога на Пъкала и така бе променил завинаги същността му. Мечът беше станал не просто острие, а оръдие, което би могло да се противопостави дори на Призраците Морди. Но магията бе като всички стари магии — носеше благословии и проклятия, а притежателят й ставаше напълно зависим от нея. Брин Омсфорд бе открила опасността, но предупрежденията й бяха отишли напразно, в последното им стълкновение с черната магия, нейната магия и тази на Джеар я бе спасила и бе направила ненужно бъдещото използване на меча. Никой не знаеше какво се е случило с оръжието след това — освен че не е било необходимо и не е използвано.