Потомците на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Лозев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потомците на Шанара». Краткое содержание книги:
— Къде са мъжете? — попита Пар. Морган се огледа:
— Късметлиите са умрели. Останалите са в мините или в трудови лагери. Ето защо всичко изглежда така. Никой не е останал в града, освен децата, старците и няколко жени — той спря. — Така е от петдесет години. Така го иска Федерацията. Елате насам.
Поведе ги по тясна пътечка зад редицата от къщи, които сякаш бяха по-добре поддържани. Те бяха прясно боядисани, камъните и хоросанът бяха на местата си, а градинките и полянките — безупречни. И тук в дворовете работеха Джуджета, предимно млади жени. Задачите бяха същите, но резултатите, различни. Всичко тук беше блестящо, ново и чисто.
Морган ги заведе до малък парк и внимателно се отпусна до една ела.
— Видяхте ли онези? — посочи добре поддържаните колиби. Пар и Кол кимнаха. — Там живеят федералните служители и войниците от гарнизона. Най-младите и силни жени са длъжни да работят за тях. Повечето са принудени и да живеят с тях — Той ги погледна многозначително.
Слезнаха от парка по склона на хълма към центъра на селището. Магазините, занаятчийниците и движението ставаха все повече. Джуджетата тук се занимаваха с купуване и продаване, но бяха малко на брой и предимно стари. Улиците бяха препълнени с чуждоземци, дошли да търгуват. Войници на Федерацията охраняваха навсякъде.
Морган накара братята да се наведат, за да не бъдат забелязани и започна да им показва това-онова, а гласът му стана ироничен:
— Ей там е пунктът за сребро. Джуджетата трябва да го изваждат от мините, където прекарват повечето време — знаете какво означава това. След това го продават на Федерацията по нейни цени и връщат по-голямата част от парите във вид на данъци. Животните също принадлежат на Федерацията — дават ги назаем. Напълно обират Джуджетата. Това ей там е пазарът. Всички зеленчуци и плодове се произвеждат от Джуджетата, а печалбите по същия начин сменят притежателя си. Тук е така. Това означава за тия хора протектората.
Спря ги в края на улицата, настрани от кръга от наблюдатели, скупчили се около платформа, на която млади Джуджета — мъж и жена, свързани, ги предлагаха за продан. Погледаха малко и Морган каза:
— Тези, които не им трябват за работа, ги продават.
Поведе ги от търговската част към един склон на хълм над града. Хълмът бе почернял и лишен от живот, чак до голия хоризонт.
— Знаете ли какво е това? — тихо ги попита. Те поклатиха глави. Това е останало от Градините на Меад. Знаете приказката. Джуджетата построили Градите със специална пръст, донесена от селскостопански земи — черна като въглен. Всяко познато цвете е било посадено и отглеждано. Баща ми каза, че това е най-красивото нещо, което някога е виждал. Бил е тук веднъж като момче.
Морган замлъкна за момент, докато те оглеждаха остатъците, след това каза:
— Федерацията изгорила градините, когато градът паднал. Всяка година отново ги горят, та никога нищо да не поникне там.
Докато вървяха обратно към покрайнините на селото, Пар попита:
— Откъде знаеш всичко това? От баща си ли?
Морган поклати глава:
— Баща ми е бил тук само един път. Мисля, че предпочита да не вижда на какво е заприличало, а да го запомни както едно време. Не, тук имам приятели, които ми разказват как живеят Джуджетата.
Върнаха се обратно към бедните квартали на селото по друг път, който беше така разбит като предишния. Не след дълго тръгнаха по една пътека, която ги отведе до порутени камъни и дървено скеле, което като че ли някога е било страноприемница. Издигаше се на три етажа, имаше веранда, на която беше подредена столова. Дворът беше гол, без боклуци и пълен с деца.
— Училище? — предположи на глас Пар. Морган поклати глава:
— Приют за сираци.
Поведе ги през групата от деца към верандата и почука на една врата добре прикрита в сянката на ниша. Почака. Когато вратата се отвори със скърцане, каза:
— Може ли да дадете малко храна на един бедняк?
— Морган? — вратата широко се разтвори. Застаряваща жена Джудже застана на рамката. Косата й бе сивкава, лицето — скулесто и изтерзано. Усмивката й бавно си проправи път през него и преодоля застиналото отчаяние. — Морган Лий, каква приятна изненада! Как си, младежо?
— Както винаги съм гордост и щастие за баща си — с усмивка отвърна Морган. — Може ли да влезем?
— Разбира се. Откога си започнал да питаш? — Жената отстъпи и ги пропусна да минат, като прегърна Морган и лъчезарно се усмихна на Пар и Кол, които й отвърнаха смутено. Тя затвори вратата след тях и каза: — Е, ще искате нещо за хапване, нали?