Потомците на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Лозев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потомците на Шанара». Краткое содержание книги:
— Семейство Омсфорд винаги е вярвало — завърши Кол.
Продължиха безмълвно, като слушаха нощните звуци и крачеха по пътеката на изток. Не можеха да стигнат до Кълхейвън тази нощ, но не искаха и да спрат, така че просто продължиха, без да си правят труда да го обсъждат — Гората навътре ставаше все по-гъста, навлизайки в Анар, а пътечката се стесняваше от бурените, които сякаш излизаха от мрака. Реката беснееше през бързеите. През тях се простираха дерета и възвишения, покрити с пънове и камънаци.
— Пътят за Кълхейвън не е вече същият — промърмори Морган.
Пар и Кол се погледнаха, но не и отговориха, тъй като никой от тях не бе идвал в Анар.
Изведнъж пътеката свърши, преградена от няколко паднали дървета. Втора пътека се отделяше от ръката и се губеше в гъстата гора — Морган се поколеба, след това тръгна по нея. Дърветата се включваха почти над главите им, пропускайки само малко от лунната светлина и тримата приятели трябваше да продължат пътя си слепешката — Бръшлян и спускащи се над главите им храсти ги удряха докато вървяха и бяха принудени да снишават главите си. Гората започна да мирише странно, сякаш почвата гниеше. Пар се опита да задържи въздуха си заради вонята и се ядоса на нейната способност да прониква навсякъде.
— Сякаш нещо е умряло тук — прошепна Кол зад него.
Нещо в спомените на Пар изщрака. Спомни си миризмата, идваща от колибата на горската жена, за която старецът каза, че е Призрак. Миризмата тук беше същата.
В следващият момент излязоха на една полянка, оградена с мъртви дънери и постлана с клонки и разпръснати кости. Един басейн със застояла вода бълбукаше в центъра, сякаш беше котел на огън. Животинки с малки очички се протягаха към тях от сенките.
Приятелите спряха несигурно.
— Морган, това е твърдо като… — започна Пар и спря.
Призракът безшумно пристъпи откъм дърветата и спря пред тях. Пар не се запита какво е това — знаеше инстинктивно. Скептицизмът и недоверието се изпариха за миг. Предупреждението на стареца все още звучеше в ушите му и го караше да се страхува. Каквото и да беше това отпреде му, споменът, който му остана от срещата с жената от гората, бе смразяващ и незабравим.
Този Призрак беше напълно различен от предишния. Беше огромно тромаво същество, подобно на човек, но с два пъти по-големи размери. Тялото му бе покрито с гъсти мръсни косми, масивните му крайници завършваха с лапи с криви нокти. Раменете му бяха отпуснати, като на горила. Всред всичките тези косми имаше и лице, което трудно можеше да се нарече човешко. Устата му бе разкривена и от нея се подаваха зъби като изпочупени кости. Очите му се губеха между гънките на кожата, но горяха като огън и изразяваха растящо неодобрение. Стоеше и ги гледаше тъпо.
— Охо! — тихо каза Морган.
Призракът пристъпи крачка напред предпазливо като котка.
— Защо сте тук? — гласът му идваше отвътре като от дълбок и празен кладенец.
— Сбъркахме… — започна Морган.
— Стъпихте на това, което е мое — бързо го прекъсна Призракът и зъбите му злобно се показаха. — Накарахте ме да се ядосам.
Морган погледна назад към Пар, а той бързо прошепна думата „Призрак“ и погледна към Кол. Кол беше напрегнат и блед. Също като Пар вече не се колебаеше.
— Ще взема като отплата един от вас! — изръмжа Призракът. — Дайте ми един от вас! Дайте!
Тримата приятели отново се спогледаха. Знаеха, че има само един начин да се измъкнат. Нямаше го старецът да им се притече на помощ този път. Бяха сами.
Морган измъкна Меча на Лий от ножницата. Отражението на острието блесна в очите на чудовището.
— Или ни пусни да си отидем… — започна той.
Но не завърши. Призракът с вик скочи към него и със застрашителна скорост прекоси полянката. Въпреки това планинецът успя да насочи към него острието, така че отби удара на съществото и го извади от равновесие. Кол го удари с късия си нож, а Пар с помощта на молитвената песен замъгли погледа му с рояк насекоми.
Призракът с яростен рев се изправи отново на крака, размаха бясно ръцете си във въздуха и отново се втурна към тях. С едно движение сграбчи Морган, докато той се опитваше да отскочи встрани и го хвърли на земята. Кол го издебна и го удари толкова силно с късия си меч, че отсече едната му ръка над лакътя. Призракът се приближи, взе отрязания си крайник и се оттегли малко настрана. Внимателно постави ръката си до рамото. Изведнъж нещо се раздвижи като змия — сякаш мускулите и костите отново се съединиха. Крайникът отново бе на мястото си. Призракът изсъска със задоволство.