Вещици в чужбина
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещици в чужбина». Краткое содержание книги:
В края на краищата нима е трудно да направиш така, че слугинчето да не се омъжи за принца? Но на вещиците Баба Вихронрав, Леля Ог и Маграт Чеснова, отправили се към далечния град Генуа, не им е чак толкова леко. На своя страна имат само вуду-магията на госпожа Гогол, едноок котарак и второкачествена вълшебна пръчица, която не прави нищо друго освен тикви. А срещу тях е злокобната мощ на Кръстницата, която е направила на Съдбата съблазнително предложение. Срещу тях е и неумолимата сила на Приказката. Слугинчето трябва да се омъжи за принца. Иначе какъв смисъл има във всичко? Не можеш да се пребориш с Щастливия край.
Поне досега беше така…
— Това и трябва да се очаква — каза Баба с пълна уста. — Само една нощ, откакто сме тук, и вече почнаха да схващат, че любезното отношение към вещиците носи късмет. Я ми помогни да извадя лъжицата от меда.
Под масата Грибо седна и почна да се ближе. От време на време се оригваше.
Вампирите можеха да се възправят от смъртта, от гроба, от криптата, но никога от лапите на котка.
Скъпи Джейсън и всички от № 21, № 34, № 15, № 87 и № 61, но не и от № 18, докато не ми върне купата, дето катигурично я взе назаем квото ще да разправя,
Е, ето ни тук, леле къф майтап стана, ни МЪ питай за тикви, и все пак, нищо лошо. Праштам рисунка дето одседнахме сношти, сложила съм X дето ни е стаята. Времето…
— Какво правиш, Гита? Тръгваме!
Леля Ог вдигна поглед от съчинението си с лице, сбърчено от усилието.
— Помислих си, че няма да е зле да изпратя нещо на Джейсънчо. Нали знаеш, да спре да се тревожи. Нарисувах това място на един лист и Майна Хер тука ще я даде на някой, дето има път натам. Не се знае, може и да стигне.
… се задържа Прекрасно.
Леля Ог наплюнчи молива. Не за пръв път в историята на Вселената на някого, за когото общуването по принцип бе толкова естествено, колкото и сънят, му секваше вдъхновението при необходимостта да напише няколко реда на гърба на картичка.
Ами това като че ли е сичко засега, ще ти пиша скоро пак МАМА. P.S. Котакът изглежда много Заслабнал, май му липсва Вкъщи.
— Гита, идваш ли? Маграт вече ми стартира метлата.
P.P.S. Баба ти праща Поздрави.
Леля Ог се облегна, доволна от мисълта за добре свършена работа15.
Маграт достигна края на градския площад и спря да почине.
Бая публика се беше събрала да види жена с крака. Държаха се много деликатно. Някак си това влошаваше нещата.
— Няма да литне, освен ако не тичаш страшно бързо — обясни тя, съзнавайки колко глупаво звучи това, което казва, особено ако те слушат на чужд език. — Май се нарича авариен старт.
Пое дълбоко дъх, сбърчи чело от концентрация и отново се впусна напред.
Този път стана. Метлата се затресе в ръцете й. Метличината застърга.
Успя да изключи от скорост миг преди да забърше земята. Метлата на Баба Вихронрав имаше една особеност — бе една от най-старомодните, от времето, когато метлите се правеха за цял живот, а не за да се разпаднат след десетина години от дървеници, и макар че трудно включваше, веднъж тръгнала — няма туй-онуй.
Веднъж Маграт понечи да обясни на Баба Вихронрав символиката на вещерската метла, но се отказа. Щеше да е по-зле от кавгата за значението на майското дърво.
Заминаването отне известно време. Селяните настояваха да им дадат малко храна. Леля Ог произнесе реч, която никой не разбра, но бе единодушно аплодирана. Грибо, периодично хълцайки, се промуши на обичайното си място между метличината на Лелината метла.
Докато се издигаха над гората, от замъка също се издигна тънка струя дим. А после изригнаха пламъци.
— Май танцуват отпред — обади се Маграт.
— Рисковано си е да се нанасяш под наем — рече Баба Вихронрав. — Хазяинът е малко немарлив, като опре до поправка на покрива и прочее. Хората негодуват за такива неща. Моят не си е мръднал пръста да оправи нещо по къщата, откак съм там — добави тя. — Срамота. Пък съм и стара жена.
— Мислех, че мястото си е твое — подкачи я Маграт, докато метлите се понесоха над гората.
— Просто не е плащала наем около шейсет години — вметна Леля Ог.
— Моя ли е вината? — попита Баба Вихронрав. — Не съм аз виновна. Нямам нищо против да платя — тя пусна бавна, самоуверена усмивка. — Само трябва да ме помоли.
Това е Светът на Диска, гледан отгоре. Облачните му купове се въртяха в дълги, усукани плетеници.
От облаците изплуваха три точици.
— Разбирам защо пътуването не е на мода. На това му викам скука. Часове наред няма нищо друго освен гори.
— Да, но стигаш бързо, Бабо.
— Както и да е, от колко време летим?
— Около десет минути, откак попита за последен път, Есме.
— Виждаш ли? Скука.
— На мен не ми харесва да седя на тая пръчка. Сигурно има специални метли за дълги разстояния, нали така? На които можеш да се излегнеш и да дремнеш малко.
Всички се замислиха над това.
— И да похапнеш — добави Леля. — Истинско ядене имам предвид. Със сос. Не само сандвичи и такива неща. — Експериментът с въздушно готварство върху малка маслена горелка бе прекратен по спешност, след като метлата на Леля замалко не се подпали.
— Предполагам, че може да стане, ако имаш наистина голяма метла — размечта се Маграт. — Може би с размерите на дърво. Тогава някоя от нас може да държи управлението, а другата да готви.
15
Леля Ог прати няколко картички до дома, нито една от които не пристигна преди нея. Тази практика е традиционна и важи за цялата Вселена.