Кенилуърт [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
— Мисълта, че аз мога да стана причина за гибелта на Тресилиан, комуто и без това вече причиних толкова мъка — рече графинята, — би ме накарала може би да мълча. Но каква полза ще има от това, щом вече го е видял Фостър, а и някой друг навярно? Не, Варни, излишно е да настоявате повече. Аз ще разкажа на милорда всичко и така ще го помоля да прости дързостта и безумието на Тресилиан, че благородното му сърце ще склони по-скоро да му помогне, отколкото да го накаже.
— Вие сте по-прозорлива от мен, госпожо — отговори Варни, — особено пък ако решите и да изпробвате първо здравината на леда, преди да стъпите върху него, като споменете името на Тресилиан пред милорда и видите как ще се отнесе. Колкото до Фостър и слугата му, те не познават Тресилиан по лице и аз лесно бих могъл да намеря приемливо обяснение за идването на непознатия.
След като помълча около минута, графинята каза:
— Слушайте, Варни, ако Фостър наистина не знае, че човекът, когото е видял днес, е Тресилиан, признавам, че бих предпочела да не научава това, което и без туй не го засяга. Той се държи крайно недружелюбно и аз не бих искала да бъде съдия или таен съветник в личните ми работи.
— Напразно се безпокоите — рече Варни. — Какво общо би могъл да има с работите на ваше благородие недодяланият и прост слуга? По-малко и от хапливото зло куче, което обикаля иа верига из неговия двор. Но ако с нещо буди отвращение у ваше благородие, с готовност ще го заменя с по-приятен за вас управител.
— Да оставим гази тема, мистър Варни — каза графинята. — Ако имам оплаквания от прислугата, с която милордът ме е обградил, ще ги изложа пред самия него. Но чакайте! Чувам шум от копита. Той идва, той идва! — извика тя, като скочи радостно.
— Не мисля, че е той — каза Варни. — Нима смятате, че сте в състояние да доловите тропота на коня му през плътно затворените прозорци?
— Не ме задържайте. Варни, моят слух е по-остър от вашия. Това е той!
— Но, госпожо, госпожо — разтревожено възкликна Варни, като все още се мъчеше да прегради пътя на графинята, — надявам се, че онова, което казах, изпълнявайки скромно и предано своя дълг, няма да стане причина за погубването ми! Надявам се, че искреният ми съвет няма да бъде разкрит и разтълкуван в моя вреда! Моля ви да…
— Успокойте се, човече, успокойте се — прекъсна го графинята, — пуснете дрехата ми и не си позволявайте дързостта да ме задържате! Успокойте се, сега съвсем не мисля за вас.
В този миг двукрилата врата се отвори широко и в стаята влезе мъж с величествена осанка, загърнат в дълъг, черен пътен плащ.
ГЛАВА СЕДМА
… Да, туй е той, човекът, който
под вятъра придворен плува смело
и приливи, и отливи познава,
и рифове подводни, и въртопи.
Щом смръщи вежди, всеки пребледнява,
усмихне ли се, всички са щастливи.
Сияе той като дъга, макар че
и неговите цветове са тленни.