Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
„Госпожа Сурат ми каза да дойда да изкопая канал за изтичане.“
Арестували го, но нищо не научили от него. Мери Сурат отричала, че е имала нещо общо с него, дори заявила, че изобщо не го познава. Разбира се, тя излъгала. Останалите потвърдили, че те са се познавали, и с това госпожа Сурат само си утежнила положението. Но и до днес остава загадка, кой е изпратил Пейн в пансиона и кой му е казал да вземе кирка. Не е възможно този малоумен човек сам да измисли това.
Свидетелите от дома на министъра уличили Пейн. Полицията го закарала на военния кораб „Согъс“, пуснал котва в пристанището, и там го затворили в добре охранявана каюта. Скоро след него в този корабен затвор се появили Мери Сурат и още няколко следствени. Преди убийството Джон Уилкъс Буут се дегизирал с брада, мустаци и перука. Така той ходел из града, отбил се в една кръчма и за кураж изпил цяла бутилка уиски.
След това отишъл в ресторант, за да вечеря, но на никого не направил впечатление, макар че било необичайно артистът да се разхожда така из улиците на Вашингтон.
Не е предизвикал подозрение дори у тези, които са го забелязали дегизиран вечерта в театъра, макар че в пиесата той изобщо не участвувал. Едва след атентата мнозина се досетили, че би трябвало гримът и поведението на Буут да им подскажат опасността. Но кой от неговите приятели би могъл да допусне, че известният и с добро положение артист може да има такива страшни планове.
Счупеният крак го болял ужасно, но въпреки това с огромни усилия Буут успял да се качи на коня и да изчезне. Може би и никой не го е преследвал. Затова той се насочил направо към моста на река Потомак недалеч от военната корабостроителница.
Веднага след атентата полицейският президент Ричард и министърът на войната Стентън наредили да се затворят всички изходни пътища. Войската заела мостовете с изключение на един, който всъщност бил денонощно под военен надзор, тъй като спадал към територията на пристанището и водел към Мериленд, откъдето имало път направо за Ричмънд.
За военния мост важели военните разпоредби. През нощта той бил затворен за цивилни лица. Ето защо полицейският префект и военното командуване не изпратили съобщение за трагичните събития на сержант Куб и не му напомнили, че тази нощ той трябва особено строго да спазва наредбите.
Артистът Буут пристигнал след затварянето на моста. Непосредствено преди часа за затваряне оттук бил минал Пейн и изчезнал отвъд границата. И затова сержант Куб, след като видял следващия конник, викнал:
— Не виждате ли, господине, че мостът е затворен, ето там има табела или не можете да четете…
Буут имал основание да бърза, а и се страхувал да не попадне в капан, но изиграл ролята си, както никога. Запазил пълно спокойствие и обяснил, че е бил в града на забава и затова закъснял. Казал дори името си, само че то нищо не говорело на сержанта, който явно не ходел на театър. Разбира се, пред прилично облечения млад мъж вдигнал бариерата и всъщност пуснал убиеца през границата, Буут имал щастие — минал през единствената пролука на затворения кръг около Вашингтон.
Малко след това и Дейвид Херълд се измъкнал от обкръжението през същия мост. Известно време той обикалял из града, търсейки начин да се уговори с някой от приятелите си, но не успял. Затова поел сам по дългия път.
Всички знаели какво трябвало да правят след атентата. Буут бил изготвил план за пътуването до Ричмънд. По избрания път трябвало да бъдат подготвени коне за сменяване, преди това в скривалища били скрили оръжие. Достатъчно било само да минат моста. Отвъд Потомак те щели да бъдат в безопасност.
Буут предполагал, че на Юг ще го посрещнат като освободител, като национален герой, който е избавил страната от тиранина. Но останал излъган. Убийството на Линкълн разгневило и враговете на президента. Американците били единодушни: Буут е извършил непростимо злодеяние, което ще остане като петно в историята на Новия свят.
Като видял Херълд, сержант Куб си помислил, че всички гуляйджии като че ли са се наговорили. Ето този младеж, представил се като Томас, също се е забавил при момичето си и бърза да се прибере. След като пуснал първия, сержантът вдигнал бариерата и пред другия. Херълд вече смятал, че е спасен. Той пришпорил коня и в галоп минал през Потомак.
След атентата министърът на войната Стентън взел инициативата в свои ръце. Той се настанил в дома на Петърсън и оттук издавал заповеди. По улиците на града излезли цели взводове, опълченски отряди заели изходните пътища, цивилни граждани, въоръжени с пушки и пистолети, застанали пред домовете си. Полицейският апарат бил в готовност. Но първият човек,