Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Последната информация обаче Буут получава от нищо непредугаждащия директор на театъра. Защо осведомителят не е съобщил на Буут, че президентът се готви да посети театъра? Страхувал ли се е да дава повече сведения на съучастника си или междувременно е сменил мястото и? Нито едното, нито другото. По-скоро той е разбрал, че начинанието няма шанс за успех, изплашил се е от риска и се е свил в черупката си, което му помага да остане жив. Този извод е логичен пред вид едно друго доказателство, а именно изявлението на Робърт, сина на Линкълн, за когото ще стане дума.
На четиринадесети април Буут научил, че президентът ще посети театъра на Форд, веднага вдигнал тревога и дал последни заповеди на съучастниците си. Двойката Херълд — Пейн е трябвало да убие министъра на външните работи Севард. По същото време Георг Атценрод е трябвало да ликвидира вицепрезидента Джонсън. Херълд също наема следобед бял кон, за да може след това бързо да изчезне зад граница.
Но действието се развива съвсем другояче.
Буут убива президента. Наистина при скока от ложата той си счупил крака, но въпреки това успял да избяга. Около девет часа Дейвид Херълд минал да вземе Пейн го отвел чак до къщата на министъра на площад „Лафайет“, защото Пейн бил толкова малоумен, че след пет минути всичко забравял. Затова Херълд още веднъж му предал заповедта, че трябва да отиде горе и да убие министъра, а той ще го чака пред дома.
„Пейн:
— Та какво ще кажа, като ме питат защо отивам?
Херълд:
— Че носиш лекарства от доктора.
Пейн:
— Та казваш, че ще ми отворят?
Херълд:
— Ще ти отворят и ще те пуснат при министъра. Той е болен и е на легло. Така че трябва да влезеш в спалнята. Разбираш ли, Луис?
Пейн:
— Аха, разбирам. Така, значи, да го убия и да се махна. А ти тук ще ме чакаш и ще ме вземеш със себе си, нали?
Херълд:
— Аз ще те почакам тук.“
Следващият ход на събитията напомня сцена от света на ужасите. Пейн отишъл до вилата на министъра, позвънил, отворил му висок и едър негър, военният санитар сержант Робинзон, и Пейн започнал да му обяснява защо е дошъл. Негърът не го разбрал и разговорът ставал все по-напрегнат и шумен. На стълбището се появила Фани, дъщерята на министъра, която седяла край леглото на баща си и чула крясъците. От другата врата в хола влезли госпожа Севард и синът й Фредерик, и двамата вече по нощници.
Пейн повторил наивно измисления повод и така настойчиво и неумело се опитвал да се вмъкне в спалнята, че предизвикал силно недоверие. Естествено те не искали да го пуснат горе. Пейн решил това объркано положение по своему. Извадил револвера и се опитал да стреля срещу младия Севард. Оръжието засякло и тогава той започнал да го удря по главата с приклада, докато синът на министъра се свлякъл на земята в безсъзнане.
Исполинът Пейн, тичайки нагоре, отварял една след друга вратите. Стаите били празни. Последната врата била заключена. Засилил се и избил вратата.
Министър Севард, сериозно контузен при транспортна злополука, лежал в леглото с протеза около врата, направена от стомана и кожа, която придържала натрошената му брада в постоянно положение.
Протезата му спасила живота. Разяреният Пейн не успял да пререже гърлото на жертвата си. Междувременно госпожа Севард отворила прозореца към улицата и започнала да вика за помощ. Без размисъл Пейн ударил Севард с кама по главата, нахвърлил се върху тримата, но се замотал между завесите и объркан напуснал къщата. Целият в кръв, той изтичал на улицата, развързал коня, скочил на седлото и в галон препуснал през града.
А през това време кой знае докъде е бил стигнал неговият съучастник Херълд.
Пейн бил глуповат, а и несполучливата акция му объркала здравата ума. И вместо да побегне, той препускал из улиците, след малко отново се появил със запъхтян кон пред вилата на министъра. Слугите го забелязали, но никой не смеел да излезе срещу побеснелия конник. После пак се отдалечил и потънал в тъмнината.
В този момент по улиците на Вашингтон едва се държал на краката си следващият атентатор Георг Атценрод, който имал заповед да убие вицепрезидента. За да добие кураж, седнал пред бутилка уиски, но след двадесет минути вече бил в такова състояние, че едва успял да стане и да напусне кръчмата. Може би вече бил забравил съвсем задачата си. На другия ден, когато се съвзел от напиването, той разбрал какво е станало и избягал във фермата на чичо си, където пил до арестуването си.
Пейн всъщност сам се натикал в ръцете на полицията, макар че не е възнамерявал да прави това. По необясними причини той отишъл в пансиона на госпожа Сурат. На петия ден след злодеянието почукал на вратата на „Н-стрийт“ № 541. На рамото си носел кирка и на въпроса на полицая, защо е дошъл, отговорил: