Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
Почакайте! Ще ви поясня: журналистът Марк Дейч, разследващ как юганският петрол се е продавал нелегално чрез Ходжахмед Нухаев и как спечелените пари отивали за финансиране на тероризма, твърди във филма „Терористичен акт с предплата“, че престъпната схема е действала, когато компанията ЮКОС все още не е била частна. Разбирате ли? Сиреч, когато компанията ЮКОС все още не е принадлежала на Михаил Ходорковски. Сиреч преди 1995 година. А когато Ходорковски идва, всъщност спира тази престъпна схема, прочиствайки собствения си бизнес от бандитите. Изразявайте се по-ясно, Марк Дейч.
В такъв случай можем ли да предположим, че кметът на Нефтеюганск Петухов, виждайки, че Ходорковски прочиства бизнеса си от бандитите, е решил да прочисти от тях и града? Можем. Защото кметът на Нефтеюганск затваря стария пазар, който, казват, бил под покровителството на бандитска групировка от Чечня. А новият нефтеюгански пазар, казват, принадлежал на жената на кмета Петухов.
Та кой тогава е убил кмета?
Възможно е посочените от нас версии за строителните фирми и за бандитите да са били проверени от заместник генералния прокурор Колесников. Възможно е заместник генералният прокурор да е имал сериозни причини да отхвърли тези версии, но ние не ги знаем. Възможно е прокуратурата да е имала сериозни основания да мисли, че Петухов е загинал не защото Ходорковски е насочил паричните потоци, заобикаляйки кмета, а защото все пак Невзлин е поръчал да убият Петухов, а Пичугин го е убил. А Ходорковски е знаел всичко това и се е съгласил, въпреки че убийството е породило бунт в предприятията му, но ние не знаем основанията на прокуратурата да мисли така. Всъщност ние нищо не знаем. Нали процесът е закрит.
Когато Михаил Ходорковски става собственик на компанията ЮКОС, отначало това изобщо не означава, че компанията наистина му принадлежи, подчинява му се или поне му носи печалба. Компанията е била губеща, себестойността на добивания от ЮКОС петрол е била 12–14 долара за барел, но нали петролът трябва да се изпомпа, да се платят данъци, пък било то и оптимизирани. Излиза, че при тогавашната цена на петрола (8 долара за барел) компанията работела на загуба. По-изгодно би било за ЮКОС изобщо да не добива петрол, но тогава нямало да има работа за целия град Нефтеюганск и целия град Стрежевой, за половината от град Томск и половината от град Самара и те щели да се разбунтуват. Половин година компанията ЮКОС не плащала заплати на работниците, задълженията по кредитите достигали 3 милиарда долара. ЮКОС работела само в девет региона на страната, добивайки 40 милиона тона петрол годишно, и добивът спадал.
Десет години по-късно, когато беше обявена деветгодишната присъда на Ходорковски, в програмата „На дуел!“ на телевизионния канал НТВ Борис Немцов се опита да се застъпи за Ходорковски — не бива, видите ли, да се държи в затвора един талантлив мениджър, изградил най-добрата в Русия петролна компания. А опонентът на Немцов телевизионният водещ Михаил Леонтиев възразяваше:
— Кой е талантлив мениджър? Какъв талант е нужен, за да сложиш помпа на петролния кладенец? Да помпаш петрол и да получаваш пари! Какъв талант? Помпа и нищо повече!
Тогава Борис Немцов не намери какво да отговори. А ние ще намерим. Извинете, моля! Към 2003 година себестойността на един барел петрол, добиван от компанията ЮКОС, е намалена на 1,57 долара, т.е. осем пъти. Кой направи това, ако не Михаил Ходорковски? Заплатата си работниците получават редовно — 7 хиляди рубли месечно в европейската част на Русия и 30 хиляди рубли — в Сибир. Компанията работеше в петдесет руски региона, т.е. за десет години се беше разширила пет пъти. Компанията добива 86 милиона тона петрол годишно, т.е. двойно повече, и добивът продължаваше да нараства. Компанията плаща данъци в размер на 5,3 милиарда долара годишно и е втори данъкоплатец в страната след „Газпром“. Малко ли е това? Тогава добавете още, че компанията е строяла жилища, спортни зали и училища в северните градове, а Михаил Ходорковски лично е давал пари за обзавеждане на училищата с библиотеки и компютри с включен интернет. Това по никакъв начин не може да се нарече „просто да сложиш помпа на кладенеца“. Това се нарича талантлив мениджър, изградил най-добрата в страната петролна копания. Разбира се, че има и късмет — цените на петрола тръгват нагоре, макар това да става през 2000 година, когато компанията и бездруго вече е излязла от кризата.