Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
— Хайде малко да се поразходим, капитане — каза той. Очите на капитана се присвиха. Той подуши печалба. Имаше нещо дяволски странно в държанието на този млад благородник. Той изпи остатъка от виното, шумно остави чашата и се вдигна.
— На вашите услуги, мастър Тресилиън — рече той.
Вънка нашият благородник отвърза коня си от желязната халка, за която беше закачил юздата; повел коня, той сви към морето и тръгна по пътя, извиващ край устието към Смитик.
Остър северен вятър превръщаше водата в бели планини от пяна, небето бе безоблачно и слънцето ослепително блестеше. Започваше отливът и скалата пред самия вход на пристанището издигаше тъмното си рамо над водата. На пет-шестстотин стъпки отсам скалата се поклащаше черният корпус и голите мачти на „Лястовичка“ — кораба на капитан Ли.
Лайонел вървеше мълчаливо, много мрачен и замислен, и все още колеблив. А хитрият моряк, забелязал това колебание, гореше от нетърпение да го преодолее заради печалбата, която предполагаше да се крие в подушеното от него предложение, и най-после направи първата крачка.
— Струва ми се, че искате да ми предложите нещо — лукаво промълви той. — Изкажете се, сър, защото никога не е имало човек, по-готов да ви услужи.
— Работата е там — заговори Лайонел, като го наблюдаваше крадешком, — че се намирам в затруднение, капитан Ли.
— Аз съм се намирал в много затруднения — изсмя се капитанът, — но още не съм попаднал в такова, от което да не изляза победител. Разкажете ми вашето и може би ще успея да направя за вас това, което бих направил за самия себе си.
— Ето каква е работата — започна Лайонел. — Брат ми положително ще бъде обесен, ако остане тука, както сам казахте. Той е изгубен, ако се яви пред съда. А в този случай, вярвайте ми, изгубен съм и аз. Когато обесят някого, позорът пада върху цялото му семейство. Би било ужасно, ако се случи.
— Наистина, наистина! — насърчително се съгласи морякът.
— Бих го избавил от това — продължи наново Лайонел, като същевременно кълнеше нечестивия дух, който прикриваше злодейството му с такива отбрани думи. — Бих го избавил от това, но все пак съвестта ми не позволява да го оставя ненаказан, защото кълна ви се, капитан Ли, че съм погнусен от престъплението, от това низко, кърваво дело.
— О! — рече капитанът. И за да не прекъсне с това мрачно възклицание разсъжденията на благородника, побърза да добави: — Разбира се! Разбира се!
Мастър Лайонел спря и се обърна с лице към моряка и с гръб към коня. Бяха съвсем сами на място, по-самотно от което не би могъл да пожелае никой съзаклятник. Зад него се простираше безлюдният бряг, пред него — червеникавите скали, които се издигат леко до гористите височини на Аруинак.
— Ще бъда съвсем прям и откровен с вас, капитан Ли. Питър Годолфин бе мой приятел. Сър Оливър ми е само наполовина брат. Бих платил скъпо на човека, който би го отвлякъл тайно от съдбата, надвиснала над него, но все пак да го направи по такъв начин, че сър Оливър да не избегне заслуженото наказание.
Колко странно е това — мислеше си той още докато го изговаряше, — че може да накара устните си тъй гладко да произнасят слова, които погнусяват сърцето!
Капитанът имаше сериозен вид. Той сложи пръст на кадифената дреха на мастър Лайонел — там, където се намираше подлото му сърце.
— Аз съм с вас — каза той. — Но работата е много опасна. Разбира се, вие казвате, че бихте платили скъпо…
— Определете цената сам — бързо рече Лайонел с трескаво блестящи очи и пребледняло лице.
— О, аз ще мога да се справя, не се бойте! — каза капитанът. — Зная точно какво желаете. Какво ще кажете, ако река да го отведа на плантациите отвъд океана, където имат нужда от работници, силни като него? — Той сниши нас и затвори с известно колебание от страх да не би да предлага повече, отколкото би желал бъдещият му клиент.
— Той би могъл да се върне — бе отговорът, който разпръсна всичките му съмнения в това отношение.
— А! — рече капитанът. — Какво ще кажете тогава за пиратите на Варвария! Те имат нужда от роби и са винаги готови да купуват, при все че са жалки платци. Не съм чувал някой да се завърне, попадне ли веднъж на борда на техните галери. Търгувал съм с тях: разменял съм роби срещу подправки, ориенталски килими и други такива неща.
Мастър Лайонел с мъка поемаше дъх.
— Това е ужасна съдба, нали?
Капитанът поглади брада.
— И все пак единственият сигурен изход, а в края на краищата не е чак толкова страшен, колкото обесването, и далеч не толкова позорен за семейството. Тъй ще услужите и на сър Оливър, и на себе си.