Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
Той се сви назад към стената.
Точно над него се разби стъкло; усети го как се посипва на пода. Финикийските буркани за тамян на господин Пин! Безценни!
Нададе яростен крясък и в последния момент си спомни за бухалката в ръката си. Той замахна сляпо с всичка сила, удряйки срещу застрашителната тъмнина, която се спусна и го обгърна.
8
На зазоряване в Деня на основателя следователите от отдел „Вътрешни работи“ вече бяха работили дълго на „Пикадили“. Пренебрегвайки обичая за празника, според който всички граждани трябваше да са в обикновено облекло, служителите бяха облечени в тъмни сиви костюми. Погледнати отдалеч, като се катереха безспирно по останките от разрушените магазини, те наподобяваха мравки, трудещи се на някаква купчина. Навсякъде работеха мъже и жени, навеждаха се към земята, изправяха се, поставяха парченца от останките с пинсети в найлонови торбички или оглеждаха миниатюрни петънца по стените. Пишеха в тефтери и чертаеха диаграми на парчета пергамент. Още по-необикновеното беше или поне така изглеждаше на тълпата, шляеща се зад жълтите предупредителни флагчета, че те изричаха заповеди и даваха отсечени сигнали на въздуха. Тези наставления често бяха съпътствани от леки неочаквани въздушни течения или неясни бързи звуци, които предполагаха бързо и рязко движение — усещания, които неприятно разпалваха въображението на зяпачите, докато изведнъж не се сетеха, че имат друга работа и не отидеха другаде.
Докато стоеше на купчината зидария, пръсната от „Аксесоари Пин“, Натаниел гледаше как обикновените се разотиват. Той не ги винеше за любопитството им.
„Пикадили“ бе в хаос. По целия път от магазина на Греб до този на Пин, всеки търговски обект бе изкормен, съдържанието му натрошено и изхвърлено на пътя през счупените врати и прозорци. Хранителни продукти, книги, костюми и артефакти лежаха жалки и унищожени сред бъркотията от стъкла, дърво и натрошени камъни. В сградите положението беше още по-зле. Всеки от тези магазини имаше старинен, благороден произход; всеки беше съсипан и не подлежеше на поправка. Рафтове и тезгяси, стойки и пердета лежаха на парчета, ценната продукция бе натрошена, смазана, стрита на прах.
Гледката бе поразителна, но и много странна. Явно нещо бе минало през междинните стени между магазините по горе-долу права линия. Заставайки в единия край на опустошената зона човек можеше да надзърне през цялата дължина на блока, през корпусите на всичките пет магазина и да види движещите се работници на другия край на руините. Освен това бяха пострадали само партерните етажи на сградите. Горните помещения бяха незасегнати.
Натаниел почука с химикалката по зъбите си. Странно… Не приличаше на никое друго нападение на съпротивата, което бе виждал. Най-малкото това бе много по-разрушително. А и точният причинител бе доста неясен.
В развалините на близкия прозорец се появи млада жена.
— Хей, Мандрейк!
— Да, Фенъл?
— Талоу иска да говори с теб. Вътре е.
Момчето леко се намръщи, но се обърна и стъпвайки внимателно, да не събере прекалено много тухлен прахоляк по лачените си кожени обувки, слезе от купчината и влезе в тъмнината на разрушената сграда. На мястото, където преди това е бил центърът на магазина, стоеше ниска, плещеста фигура в тъмен костюм и широкопола шапка. Натаниел се приближи.
— Търсили сте ме, господин Талоу?
Министърът рязко махна с ръка.
— Искам да чуя мнението ти. Какво би казал, че се е случило тук?
— Нямам представа, сър — рече Натаниел ведро. — Но е много интересно.
— Не ми пука колко е интересно — сопна се министърът. — Не ти плащам да ти е интересно. Искам отговори. Какво мислиш, че означава?
— Все още не мога да кажа, сър.
— И каква работа ми върши това? Това няма никакво значение! Хората ще искат отговори, Мандрейк, и ние трябва да им ги дадем.
— Да, сър. Може би, ако ме оставите да продължа да оглеждам, сър, бих могъл…
— Отговори на това — каза Талоу. — Какво смяташ, че го е направило?
Натаниел въздъхна. Той не пропусна отчаянието в гласа на министъра. Талоу вече усещаше натиска; толкова нагло нападение в Деня на Гладстон нямаше да се приеме добре от висшестоящите.
— Демон, сър — каза той. — Африт може да причини такова разрушение. Или марид.
Господин Талоу прокара жълтеникавата си ръка по измореното си лице.