Арктическият инцидент

Иззад ъгъла на стълбището се показа група хлапета.

— Екскюзе-моа3 — каза Бътлър и галантно отстъпи встрани.

Момичетата се изкикотиха. Момчетата го изгледаха злобно. Едно от тях, свъсило вежди като ръгбист, дори понечи да подхвърли някаква забележка. Тогава Бътлър му намигна. Намигането беше особено, някак едновременно закачливо и страховито. Забележка не последва.

Бътлър стигна до четвъртия етаж без произшествия. Апартаментът на Карер се намираше в дъното, в края на фронтона. Две от стените бяха целите в прозорци. Много скъпо жилище.

Телохранителят обмисляше как да ги счупи и да нахлуе вътре, когато забеляза, че вратата е отворена. Обикновено отворените врати говореха за две неща: първо, че няма останал жив, който да затвори, или две, че го очакват. Нито една от двете възможности не му допадна.

Бътлър влезе предпазливо. Покрай стените на апартамента бяха наредени отворени кашони. Изпод стиропоровите уплътнители се подаваха опаковки с батерии и противопожарни костюми. По пода бяха разпилени дебели пачки банкноти.

— Ти приятел ли си?

Беше Карер. Седеше в огромен фотьойл и държеше в скута си нещо подобно на оръжие.

Бътлър бавно се приближи. Важно правило във всяка битка е да вземаш противника си насериозно.

— Успокой се.

Парижанинът вдигна оръжието. Беше направено за малки ръце. Детски или може би феини.

— Попитах дали си приятел.

Бътлър извади пистолета си.

— Няма нужда да се стреляме.

— Не мърдай — заповяда Карер. — Няма да те застрелям, може би само ще ти направя снимка. Гласът каза така.

В ухото на Бътлър прозвуча гласът на Зеленика.

— Приближи се. Трябва да виждам очите му.

Телохранителят прибра пистолета в кобура и направи крачка напред.

— Виждаш ли, никой няма да пострада.

— Ще наглася картината — каза Зеленика. — Може малко да ти залюти.

Малката камера в окото му избръмча и изведнъж образът стана четворно по-голям. Това би било чудесно, ако увеличаването не беше съпроводено от рязка болка. Бътлър замига и от окото му потекоха сълзи.

Долу, в гоблинската совалка, Зеленика изучаваше зениците на Люк.

— Бил е хипнотизиран — обяви тя. — Няколко пъти. Виждаш ли как ирисът се е нащърбил? Ако хипнотизираш човек прекалено често, може да ослепее.

Артемис се вгледа в образа на екрана.

— Не е ли опасно да го хипнотизираш отново?

Зеленика сви рамене.

— Няма значение. Той в момента е под влияние на хипноза. Този човек само изпълнява заповеди. Умът му не участва по никакъв начин.

Артемис сграбчи микрофона.

— Бътлър! Махай се оттам. Веднага.

В апартамента Бътлър стоеше неподвижно. Всяко рязко движение можеше да се окаже последно.

— Бътлър — заговори Зеленика. — Слушай внимателно. Оръжието, насочено към теб, е широкообхватен нискочестотен бластер. Наричаме го „Скакалец“. Предназначен е за тунелни престрелки. Ако Люк дръпне спусъка, лазерът ще рикошира в стените, докато уцели нещо.