Величието на Франция

— Бива, Кабюс, споразумяхме се!

— Е, щом бива — кимна гасконецът, — това е…

— Аркебуза! — предвари го Франсоа.

— Тъй е, но с фитил или с чакмак? — подсмихна се Кабюс, като поглаждаше мустака си.

— С чакмак.

— Не гос’ине, с фитил — поправи го войникът, — само че сега фитила го няма. А ей ви и пищял, ще рече — малка аркебуза. Преимуществото му е, че с него можеш да стреляш и с една ръка. Това пък е пищов, сиреч — малък пищял. Ето и гърдана. Прикладва се не на рамо, а се стреля от гърди.

— Какви страховити оръжия! — прехласнах се аз. — И колко много врагове ще погубят!

— Враговете имат същите — обади се Кулондр.

Беше мрачен както винаги, за разлика от Кабюс, който току си подсвиркваше и изглеждаше доволен и предоволен от мисълта за предстоящите скитания и възможността да му поотпусне края.

В този момент Барберин повика всички ни, включително й войниците, и ние, децата, аз и Самсон начело, тичешком нахълтахме в голямата зала, където баща ми и Сиорак, и двамата много сериозни, стояха с гръб към огнището. Майка ми седеше на другия край на масата между камериерката си Като и Барберин, носеща на ръце сестричката ми Катрин, по онова време едва двегодишна.

От всяка страна на масата между двете групи заеха място, но без да сядат, тримата войници, братовчедите Сиорак от Таниес и каменарят Йона, които по време на отсъствието на баща ми щяха да живеят в Мепеш, за да подсилят охраната му.

Отдясно на баща ми неспокойно мърдукаше някакъв дребен, облечен от глава до пети в черно човечец с огромна плисирана бяла яка, караща главата му да изглежда още по-малка и уподобяваща я с главата на проскубана кокошка, чийто тънък нос бе извит досущ като клюн, дордето кръглите й катраненочерни очи не се отделяха от баща ми.

Татко все така не проронваше думица и ние, възползувайки се от това, че още нищо не ни бе заповядал, се изпонамушкахме кой както свари в пролуките между възрастните: Франсоа отдясно на Совтер, Самсон отляво на Йона, а аз самият — от дясната страна на баща ми.

Най-сетне пристигнаха Франсоа и Жофроа дьо Комон, последвани с известно закъснение от Фожане, останал навярно да върже конете им, след като по-напред бе спуснал пред тях подвижния мост. Побратимите и новопристигналите се прегърнаха доста припряно, но при все това от движенията им се излъчваше някаква тържественост, която, без да знам защо, силно ме порази. Забелязах, че Жофроа дьо Комон се задоволи само да кимне дружески и при това отдалеч на братовчедка си Изабел, без обаче да заобикаля масата, за да я приветства нарочно.

— Господин нотариус Рику — подхвана Жан дьо Сиорак, обръщайки се към човечето с клюнестия нос, — тъй като делото не търпи отлагане, а трябва да се изпълни и в присъствието на господата Франсоа и Жофроа дьо Комон, на съпругата ми Изабел, на моите деца, и на братовчедите ми Сиорак и на цялата ми прислуга, позволих си волността да ви причиня неудобството да дойдете чак в Мепеш, като поемам обаче задължението да ви изпроводя обратно в Сарлат, придружен от моите войници. — Той замълча за миг, колкото да обгърне с поглед всички присъстващи, сетне продължи: