Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
В крайна сметка кралят склони да последва Гиз, тъй като бивайки страстен любител на рицарските двубои, обичаше войната, която в бедното му въображение се свеждаше до величествен турнир между двамина самодръжци, всеки от които имаше за цел, пречупвайки копието на другия, яко да го раздруса и да го застави да опразни седлото. По този повод баща ми отбелязва, че в предишната си война срещу Карл V кралят се видял в чудо и тъй и не съумял да използува за друго 50-хилядната си армия, освен да я кара да марширува в пълна парадна униформа под звуците на фанфари и с развети знамена току пред лагера на императора във Валансиан. И понеже испанската армия не мръднала от позициите си, кралят заключил, че Карл V няма никакво намерение да отвръща на предизвикателството му и следователно, според законите на рицарството, трябва да се смята за победен. Тогава отстъпил сам, и то без да даде нито един изстрел, но опустошавайки в замяна на това земите, през които минавал, без да се съобразява дали били приятелски, или пък вражи.
През същата 1557 година побратимството се опасяваше от най-лошото относно съдбата на кралството и с пълно право, тъй като това най-лошо наистина го сполетя отново на 31 януари, когато Анри II, нарушавайки без какъвто и да било повод Воселското примирие, обяви война на Испания, в резултат на което на 7 юни Мария Тюдор на свой ред му обяви война.
Неприятелят нахлу в кралството откъм север. Една силна армия, съсредоточена преди това в Холандия, обсади Сен Куентин, докато в същото време Гиз безуспешно воюваше срещу владенията на Филип II в Италия. В Сен Куентин се държаха и даваха достоен за възхищение отпор шепа смелчаци начело с Колини43, но идващият им на помощ Монморанси безразсъдно и катастрофално съсипа кралската армия, когато се опита да премине Сом. Над кралството надвисна гибелна опасност. Пътят към Париж се оказа открит и парижани започваха вече да си стягат багажа.
Междувременно воинството на Колини, макар и в съотношение един срещу хиляда, продължаваше да се отбранява в Сен Куентин и ожесточената му съпротива даде на Анри II време не само да извика Гиз от Италия, но и да призове под знамената всички запасняци от благородническото съсловие. В същото време по настояване на немските принцове-лутеранци, с които диреше съюз, Анри II ограничи значително, без обаче да ги прекрати напълно, екзекуциите на реформистите.
Хугенотите не се оставиха да бъдат измамени от тази половинчата снизходителност. Те отлично съзнаваха, че свърши ли войната, теглото им отново щеше да започне и тогава заслугите им пред родината едва ли щяха да бъдат от някакво значение. Изпитанията обаче ги бяха накарали да помъдреят и те, в отличие от мнозинството французи, умееха много по-добре да правят разлика между крал и кралство. Човек можеше да ненавижда краля, да се отвращава от неговата жестокост и да желае смъртта му, но кралството на всяка цена трябваше да бъде опазено от чужд гнет.
Перигор се намираше на петнайсет-двайсет дневен конен преход от Париж, но никой, та дори и най-знатните, не се решаваше да изостави великолепния си замък — поемайки ведно с това всички рискове, застрашаващи владенията му по време на неговото отсъствие, — за да хукне, при това тъй далеч на север, за да жъне рани и теглила. Други, по-млади и водещи окаяно, почти сиромашко съществувание в порутените си замъчета, напротив — жадуваха за приключения, за слава, за трофеи и безнаказано насилване на девойки в плячкосваните градове.
От ненавист към Франсоа I, който беше прокудил баща му в изгнание, двайсет и седем годишният по онова време Бертран дьо Фонтенак обяви, че здравето му било твърде крехко и не му позволявало да откликне на кралския призив. Малцина бяха обаче благородниците хугеноти — или онези, дето предпочитаха, макар и не особено упорито да крият, че са такива, — които изклинчиха от опълчението. Със съгласието на своя многообичан побратим, разбира се, и въпреки отчаянието, обзело двамината при мисълта за предстоящата раздяла (нещо, което не им се бе случвало от двайсет и една години насам), Жан дьо Сиорак реши тозчас да се приготви за война и да потегли на път заедно с Кабюс, Марсал и Кулондр. По време на отсъствието му Совтер, комуто недъгът не позволяваше да напусне Мепеш, щеше да се грижи за домакинството и да осигурява управлението и отбраната на имението.
43
Гаспар дьо Шатийон, сир Дьо Колини (1519–1572), адмирал на Франция. — Б.пр.