В руините на Париж
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В руините на Париж». Краткое содержание книги:
Зад нея Скудър и Нет тъкмо довършваха последните двама морони, които бяха оцелели досега при тази несполучлива изненадваща атака. Но им беше дадена само кратка почивка за отдих. Засега не се виждаха никакви други мравки, но реката сякаш беше кипнала цяла. Ако всяко петно в тинята означава мравка, помисли си с ужас Черити, то сигурно тук в тресавището се криеха с хиляди!
Погледът й попадна на трупа на някакво насекомо. То беше наполовина потънало в тинята, но въпреки това успя да забележи, че тази мравка се отличава по нещо от останалите. Изглеждаше по-малка и по-уязвима.
Черити се огледа за Гърк. Джуджето беше паднало и лепкавата кафява каша му стигаше почти до брадата. С един скок се озова до него, дръпна го нагоре и го повлече след себе си към Скудър и Нет.
— Това е капан — каза Скудър. — Те са ни очаквали!
Черити не отговори, а вдигна лазера си и даде изстрел към една лениво приближаваща се вълна от тиня. Нещо, намиращо се под повърхността й, експлодира. Тя видя ярка светкавица, в която се възправяше някаква мравка, преди да умре с писък. Но и това същество се стори прекалено малко на Черити; беше най-много метър голямо, а крайниците му бяха тънки като кибритени клечки. Но това, което не достигаше като големина на чудовищата, те наваксваха с броя си. Всичко наоколо беше в движение, мудни вълни, които пълзяха бавно, но неумолимо към тях. Тя се огледа трескаво наоколо. Намираха се на по-малко от десет метра до брега на реката, но тя знаеше, че са безпомощни, ако се опитат да се покатерят обратно нагоре по почти отвесната стена. Достатъчно често беше наблюдавала как тези същества са в състояние да бягат по перпендикулярна стена, подобно на мухи.
И въпреки това не им оставаше нищо друго. Ако успееха да стигнат до гората, може би щяха да имат все още някакъв шанс.
Даде знак на Скудър и Нет, за да разберат намеренията й, после сграбчи Гърк за ръка, без да продума нито дума, и го повлече по пътя, по който бяха дошли. Без да обръща внимание на протестите му, тя чисто и просто го вдигна нагоре и го принуди да се хване здраво за една от безбройните издатини по стената, преди тя самата да почне да се катери нагоре.
Черити погледна изненадано над себе си. Петнадесет метра над тях се беше появила някаква фигура; на ярката светлина на вече залязващото слънце приличаше по-скоро на черна, тънка сянка, която я изплаши в първия момент. После обаче видя, че фигурата имаше само две, а не четири ръце.
— Назад — крещеше фигурата. — Те ви очакват тук!
Черити се разсея за миг — и точно този миг без малко да й струва живота!
Тя забеляза някакво треперливо движение в тинята, а след това сивата кал до нея се превърна в буен гейзер, от който се появи черно чудовище с хитинова обвивка и посегна и с четирите си ръце към нея. Черити се извърна и се опита да вдигне оръжието си, но още докато го правеше, осъзна, че е прекалено бавна. Мравката отблъсна ръката и с почти небрежно движение и после я стисна с четирите си нечовешки силни, стоманено яки лапи. Прозвуча остро пращене на електрически ток и между костюма на Черити и тялото на мравката мина синя електрическа дъга. Чудовището изкрещя от болка. Но защитната й броня не беше вече достатъчно силна, за да го умъртви или поне да го нарани по-сериозно. А шокът като че ли направи мравката само още по-разярена, защото тя запрати Черити с такава сила към стената, че не остана въздух в белите й дробове. Черити видя как Скудър се обръща, вдигна оръжието и се отказва в последния момент. Намираше се на двайсет метра от тях, твърде далече и можеше по недоглеждане да улучи нея вместо мравката.
Стисната от чудовището, тя не можеше вече да диша. Пред очите й затанцуваха пъстри кръгове. Черити усети, че почва да губи съзнание. Бавно омекна в ръцете на неприятеля.
Внезапно нещо профуча с такъв отвратителен звук непосредствено край лицето на Черити, че тя усети топла въздушна вълна. В същия миг бронята на мравката се разпръсна на хиляди парчета и чудовището се отметна назад като след юмручен удар.
Черити се съпротивляваше с всички сили срещу заплашващото я безсъзнание. Вдишваше и издишваше шумно, облегна се изтощено на стената и така силно сви длани в юмруци, че заби нокти в ръцете си. Болката помогна. Тъмните пелени пред очите й се поразпръснаха и постепенно се връщаше и чувствителността в изтръпналите й крайници. Същевременно й се струваше, че въздухът се превръща в течен огън в дробовете й.