И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
Седнаха край масичката за кафе и Данс разказа на Майкъл какво са открили… и какво подозират — че Тами навярно е нападната, защото е написала коментар за гимназист, причинил катастрофа.
— За инцидента преди няколко седмици на магистрала № 1 ли става дума? На пет километра южно от Кармел?
— Точно така.
— Момчето се казва Травис Бригам — уточни Боулинг, — учило е в „Робърт Луис Стивънсън“ заедно с жертвите.
— Е, поне имаме заподозрян. И от какво се опасяваме? — обърна се О’Нийл към Данс. — Да не продължи?
— Вероятно — кимна Боулинг. — Виртуалният тормоз подтиква към крайности. Неведнъж се е случвало.
О’Нийл подпря крака на масичката и започна да поклаща стола си. Преди две години Данс се обзаложи с него на десет долара, че някой ден ще падне. Все още очакваше печалбата.
— Нещо по въпроса със свидетелите? — попита я О’Нийл.
Тя обясни, че Ти Джей не е докладвал още за охранителните камери край магистралата, където е намерен първият кръст. Засега Рей явно също не беше издирил свидетели край клуба, откъдето бе отвлечена Тами.
О’Нийл обясни, че няма напредък и с уликите.
— Само една новина — криминалистите откриха сиво парче памучен плат на кръста.
Добави, че лабораторията в Салинас не е успяла да го идентифицира с точност — докладвали само, че вероятно е по-скоро от дреха, отколкото от килим или дамаска.
— Само това? Нищо друго? Отпечатъци, марката на колелото?
— Престъпникът или е много умен, или голям късметлия — вдигна рамене О’Нийл.
Данс седна зад бюрото и прегледа базата-данни с досиета и арести. Присви очи и зачете:
— Травис Алан Бригам, седемнайсетгодишен. В шофьорската му книжка е посочен адрес: Хендерсън Роуд 408. — Катрин бутна очилата си нагоре и продължи:
— Интересно… има досие. — После поклати глава. — Не, съжалявам. Моя грешка… Не е той, а Самюъл Бригам, на същия адрес. Той е на петнайсет. Непълнолетен. Задържан два пъти за воайорство, веднъж — за неприлично поведение. И двата пъти освободен. С психично заболяване. Изглежда, става дума за брата. Травис обаче е чист.
Тя увеличи снимката на Травис на екрана — тъмнокосо момче с тесни очи под гъсти вежди се взираше мрачно в камерата.
— Ще ми се да разберем някакви подробности за инцидента — каза О’Нийл.
Данс се обади в местната служба на пътния патрул. След няколко прехвърляния я свързаха със сержант Бродски. Попита го за катастрофата.
Той веднага превключи на тона, с който полицаите дават показания в съдебната зала. Равен, точен, без емоции.
— Колата излиза от пътя преди полунощ в събота, девети юни. Четирима непълнолетни — три момичета и едно момче — пътуват на север по магистрала № 1. Намират се на около три километра южно от Кармел. Шофира момчето. Колата е нов модел „Нисан Алтима“. Пътуват с около петдесет километра в час. Момчето пропуска завоя, колата поднася и се преобръща през триметрова скала. Момичетата отзад са без колани. Загиват на място. Момичето отпред е с черепна травма. Остава в болница няколко дни. Шофьорът е задържан, разпитан и освободен.
— Какво обясни Травис?
— Че изгубил контрол. Било валяло и шосето било мокро. Той сменил лентата и колата поднесла. Гумите й били поизносени. Била на едно от момичетата. Не е карал с висока скорост, тестът за алкохол и наркотици беше отрицателен. Оцелялото момиче потвърди версията. — В гласа му прозвуча отбранителна нотка: — Нямаше основание да го обвиним. Каквото и да говорят за разследването.
„И той значи е чел блога“ — заключи Данс.
— Ще подновите ли разследването? — попита Бродски.
— Не, става дума за нападението в понеделник вечерта. Момичето в багажника.
— Аха… И подозирате момчето?
— Да.
— Не се учудвам. Никак даже.
— Защо?
— Интуиция. Травис изглеждаше опасен. Погледът му напомняше на онова момче, което стреля по студентите в Колумбийския университет.
Откъде пък знаеше как изглежда убиецът в ужасяващото престъпление през 1999?
— Травис му беше фен. Беше залепил снимките му в шкафа си.
Видял ли ги беше или го беше разбрал от блога? Данс си спомни, че в рубриката „Кръстове край пътя“ някой беше споменал за фотографиите.
— Когато го разпитваше, усети ли, че е опасен? — попита О’Нийл.
— Да, сър. Държах белезниците под ръка през цялото време. Едро момче е. Не свали качулката и само ме зяпаше. Тръпки ме побиваха.