Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Какво си мислиш? — прозвуча тихо гласът на Клайст.
Беше се върнал от лов и плячката му висеше около кръста — пет плъха. Той развърза канапа, пусна плъховете на един камък и започна да ги дере.
— По-добре да свърша тая работа, преди тя да се е събудила — усмихна се Клайст. — Едва ли ще й харесат, ако ги изпечем с кожата.
— Защо не я оставиш на мира?
— Знаеш, че ще ни погуби, нали? Не че и без нея имахме някакви шансове. Ако твоят приятел не се върне до дванайсет часа…
— Какво? — прекъсна го Хенри Мъглата. — Ако имаш план, дай да го чуем. Цял съм в слух.
Клайст подсмръкна и изкорми първия плъх.
— Ако не си мислех как ще ги изядем — той кимна към мъртвите животинки, — щях да се чувствам ужасно зле. Като знам какви са ни шансовете, искам да кажа. Шансовете отново да видим Кейл.
След като се измъкна от гъстите тръстики покрай брега на езерото, Кейл бе изминал около петстотин метра, за да се скрие в изкопите. От петнайсет години насам Изкупителите идваха в оазиса да събират тонове от плодородния льос, натрупан под короните на дърветата. Тая почва имаше вълшебното свойство да съживява дори мъртвите Келяви земи, където бяха зеленчуковите градини на Светилището. Именно благодарение на нея успяха да увеличат десетократно броя на обучаваните послушници. Но Кейл бе открил, че почвата от оазиса има и друго свойство. Веднъж, докато работеше в градината под надзора на кучета, обучени да нападат всеки крадлив послушник, той спря за кратък отдих и извади парче „мъртвешки крак“, което бе намерил на пода на трапезарията. Още щом го подуши, разбра, че не случайно е било захвърлено — беше гранясало до краен предел и просто не ставаше за ядене. Едно от кучетата дремеше наблизо, а кучкарят гледаше настрани. Кейл му подхвърли мазното топче, не от добрина, а защото се надяваше всеядната гадина да го изгълта и да се разболее. „Мъртвешкият крак“ падна върху купчинка льос досами главата на псето. От звука то се надигна — бдително и готово да захапе. Но въпреки факта, че под носа му лежеше храна, а този нос можеше да надуши пикаещ комар от километър, кучето изобщо не погледна натам. Вместо това хвърли поглед към Кейл, прозя се, почеса се и пак задряма. По-късно, когато пазачът си тръгна с кучето, Кейл вдигна парчето гранясала лой и го подуши. Вонеше до небесата. Заинтригуван, той вдигна шепа льос и обви мазнината в него. После подуши отново и усети единствено плътния мирис на плодородна пръст. Нещо в почвата прикриваше миризмата на гранясала лой; просто напълно я премахваше. Но само докато имаше контакт.
През следващите няколко дни в градината той опита още няколко пъти с кучетата, като парчето лой ставаше все по-зловонно. Нито едно от псетата не усети миризмата. Накрая той избърса мазнината от пръстта и я захвърли на каменната пътека. След броени минути едно от кучетата дойде да души, привлечено от миризмата. Десетина минути по-късно Кейл с радост го видя да повръща до премаляване край стената.
Да се открият в библиотечния архив сведения за източника на льоса бе опасно, но не особено трудно. Там имаше карти и справки, които често му се налагаше да носи на Лорд-Боеца. Трябваше само търпеливо да чака удобен случай да вземе необходимата папка и да бъде още по-търпелив да издебне възможност да я върне. Нямаше голям риск да го засекат какво прави, но пък последиците можеха да бъдат неприятни, дори пагубни, ако Изкупителите се досетеха, че интересът му към сведенията за оазиса се дължи на планове за бягство, а не, например, на внезапен интерес към градинарството и наторяването.
Скоро след като излезе мокър до кости от езерото, Кейл отново чу кучешки лай. Навлезеше ли между дърветата, те нямаше да могат да го видят или надушат, но знаеше, че това няма да му помага задълго. Само след няколко крачки стигна до изкопите. Събирането на льос бе оставило не дълги траншеи, а множество ями, защото меката почва лесно се срутваше и можеше да затрупа и задуши човек, както личеше от архивните записи. Мисълта му се бе сторила твърде приятна, докато четеше, че над десетина Изкупители са загинали по време на работа; но не изглеждаше чак толкова приятна сега, когато трябваше да си изкопае бърлога, където да се укрие от поглед и нюх.