Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Не е широко известно — Оуен показа кривата си усмивка, — но съветникът на краля, херцогът на Риланон, произхожда от обикновено семейство.
— Наистина ли? — възкликна Натан.
— Навремето е направил някоя и друга услуга на покойния принц на Крондор и е получил скуайърска титла още като младеж. Ловкостта и верността му в служба на короната му спечелиха бързо издигане и сега е на второ място по власт в кралството. — Той понижи гласа си до шепот. — Някои твърдят, че дори не е бил обикновено момче, а обигран крадец.
— Това е невъзможно — каза Ерик.
— Нищо не е невъзможно — вдигна рамене Оуен.
— Е, може би, когато е бил момче — каза Ерик, — но това е било преди петдесет години.
— Нещата се променят — каза Оуен. — Някога, преди стотици години, тук е минавала границата, Ерик.
Ерик смръщи вежди като че ли не бе разбрал.
— Израснах на Далечния бряг, Ерик — каза Натан. — Мисля, че приятелят ти Грейлок иска да ти каже, че ще откриеш голяма разлика, когато заминеш оттук. Там има хора, които много повече се интересуват от това, което можеш и знаеш, отколкото кой си или кой е бил баща ти. Много неща се случват и няма време да се интересуваш от обществените рангове. Там зависиш от околните. Таласъмите, Тъмните братя, най-различни бандити и други проблеми постоянно те държат нащрек — това кара човек да се радва, ако може да получи помощ от съседа си. Няма да имаш време да се безпокоиш за много от нещата, които тук оформят всекидневния живот.
Грейлок кимна. Ерик за момент не каза нищо, замислен върху това, че нещата в крайна сметка могат да се обърнат за добро.
Вратата на хана се отвори и вътре нахлу Ру.
Зърна Ерик и другите двама, забърза се към тях и като се поклони с цялата любезност, на която бе способен, каза на мечемайстора на барона:
— Майстор Грейлок, чакат ви незабавно в „Опашката на пауна“.
Оуен хвърли бърз загрижен поглед на Ерик. Новините сигурно не бяха добри. Мечемайсторът стана, взе си набързо довиждане и излезе, а Ру седна на мястото му.
— Ти да не си станал скуайър, Ру? — подметна Натан.
Ру направи кисела физиономия.
— Висях си край фонтана пред Дома на винарите и фермерите, дойде един войник и ни нареди да се пръснем, да намерим на всяка цена мечемайстора и да му предадем да бърза към „Опашката на пауна“. Казах на другите момчета, че тръгвам за насам.
— Надявах се да минеш тази вечер — усмихна се Ерик.
— Щях да дойда по-рано, но Гуен е край фонтана и…
— Така че ще се върнеш там — поклати глава Ерик, — за да й окажеш нужното внимание, нали?
— Опитвам се — отвърна Ру.
— Би ли искал да чиракуваш в ковачницата, Ру? — попита Натан.
Това беше шега и всички го знаеха.
— Какво, да бъда целият мръсен и в сажди ли? — възкликна Ру. — Целите ви ръце са в мазоли, а конете ви стъпват по краката! Не харесвам живота ви. Имам си други планове.
Ерик се засмя, но Натан каза:
— Наистина ли? И какви по-точно?
Ру се огледа, като че ли се боеше да не го подслушват.
— Има начини да си изкарваш прехраната, без да имаш нищо общо с гилдиите и чираците, майсторе.
— Както си я подкарал, ще свършиш в затвора, Ру — намръщи се Натан.
— Не, нищо незаконно, кълна се. — Ру вдигна ръце като самата оскърбена невинност. — Понеже баща ми често се мъкне до Крондор и обратно, много добре знам какви възможности предлага пазарът за различните стоки. Спестил съм малко пари и тия дни ще ги вложа в един товар стока.
— Ще трепериш над превоза ли? — Натан изглеждаше впечатлен.
— В Крондор и Саладор има профсъюзи, които обикновено подбиват цената на товарните коли от един град до друг, или на товарите от корабите, пристигнали от далечни пристанища. Те имат редовни клиенти и от тази работа правят добри пари.
— Истина е, но все пак има риск — кимна Натан. — Ако една стока не е доставена навреме, печалбата ти може да изчезне. И още по-лошо, ако бандити нападнат кервана или корабът потъне, губиш всичко.
Ру изглеждаше спокоен, като че ли това никога нямаше да се случи.
— Мисля да започна с малко и да натрупам капитала си за няколко години.
— Какво смяташ да правиш, за да си изкараш хляба и да си платиш покрива, след като вложиш всичките си пари в такива начинания? — попита Натан.
— Е — каза Ру, — още не съм помислил за това, но…
— С какъв капитал разполагаш, Ру? — прекъсна го Натан.
— С трийсет златни лири — гордо каза младежът.
— Много добре за начало. — Натан беше впечатлен. — Не бих искал да те питам как толкова млад си събрал това богатство. А ти — обърна се той към Ерик — се прибери в ковачницата и не се мяркай много-много. Когато утре сутрин пристигне каретата, ще има достатъчно време за сбогувания. Ако майстор Грейлок иска да ти каже още нещо, ще го изпратя при теб.