Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Ерик кимна и стана. Ру го последва. Двамата младежи минаха през претъпканата обща зала и влязоха в кухнята. Розалин тъкмо тръгваше да занесе голям поднос със зеленчуци на войниците. Фрида работеше трескаво, приготвяйки задушеното, като че ли всичко бе както обикновено.
Двете момчета продължиха край корала с конете, които надигнаха глави да ги разгледат, и Ерик огледа по навик краката им.
— Утре Мило ще трябва да купува още сено — промърмори той на Ру, докато двамата бавно минаваха край оградата. — Тези коне ще изядат всичко до покрива на навеса, докато си тръгнат.
Ру се обърна и тръгна пред Ерик заднишком. Почти подскачаше.
— Ерик, нека да дойда с теб.
— Защо? — попита Ерик.
— Виж, ти си единственият истински приятел, който имам, а и нямам занаят. Майтапех се като казвах, че мога да се запиша в профсъюзите. Бих могъл да намеря работа в Крондор и да вложа парите си. В Крондор ще откриеш, че има много по-интересни неща от това да си чирак.
Ерик се засмя и спря. Ру също спря.
— А какво ще каже баща ти?
— Той и без това се е отказал от мен — каза Ру горчиво. — Не ми е промълвил и дума, откакто мама умря, тоя дъртак. — Изведнъж, като по чудо, в ръката на Ру блесна нож, после бързо се скри в широкия му ръкав. — Мога да се погрижа за себе си, ако стане нужда. Хайде, нека да дойда с теб.
— Ще говоря с майка — каза Ерик. — Едва ли ще изпадне във възторг.
— Ще я придумаш.
— Добре, да предположим, че успея, но ще трябва да си събереш нещата и да имаш пари, за да платиш на кочияша.
— Всичко, което имам, е в една торба у нас. Ще изтичам да я взема.
И изчезна в тъмницата. Ерик поклати глава. Огледа се с внезапен пристъп на меланхолия. Това щеше да е последната му нощ под покрива на хана. Жилището му беше бедно и скромно; обикновено капеше, беше ветровито и предлагаше малка защита от зимния студ и лятната горещина, но това бе домът му. А и Мило и Розалин щяха да му липсват.
Докато се качваше на чардака, си помисли за Розалин. Тя бе красива, но не така дразнещо привлекателна като Гуен и някои от другите тукашни момичета. Чувствата му към нея често се смесваха с почти семейните отношения. В сърцето си я чувстваше като сестра, макар и не по кръв, и макар да се интересуваше от момичетата, като всяко момче на неговите години, изпитваше някакво неудобство към Розалин. И все пак щеше да му липсва най-много.
Уморен от дългия работен ден и от грижите, Ерик бързо се унесе, но не след дълго се събуди, обзет от надигаща се в него необяснима паника. Седна и се огледа в тъмнината. Невидими врагове се промъкваха наблизо. Откъм хана долитаха гласове на мъже, а конете пръхтяха зад оградата на корала и в конюшнята. Ерик легна пак, подложи ръка под главата си и се замисли за странното чувство за опасност, което внезапно го бе обзело.
Затвори очи и отново видя лицето на Розалин. Щеше да му липсва, както и останалите. Скоро отново се унесе. Преди да потъне в дълбок сън му се присъни, че Розалин го вика.
— Ерик!
Ерик стреснато се надигна. Една ръка разтърсваше рамото му.
— Ерик! — Беше гласът на Ру. Приятелят му бе облечен както преди, но носеше малка торба, преметната през рамо.
— Какво има?
— Бързо! При фонтана! Розалин!
Ерик почти се плъзна надолу по стълбата. Ру бързо се спусна зад него, толкова бързо, колкото можеше. Ерик изтича покрай корала и като мина край хана, чу гласовете вътре.
— Колко е часът?
— Беше девет, когато камбаната би за последно. Мисля, че вече е към девет и половина.
Ерик знаеше, че когато в града има толкова войници, някои от момичетата ще са край фонтана. Но обикновено Розалин не се смесваше с тях.
— Какво е станало?
— Не знам — отвърна Ру. — Гуен ще ти каже.
Стигнаха тичешком фонтана. Трима млади, свободни от наряд войници се опитваха да впечатлят местните момичета с разкази за геройствата си. Но изражението на Гуен под слабата светлина на фенерите показваше, че всякакви мисли за безобидни флиртове са изчезнали. Изглеждаше много разтревожена.
— Какво става? — попита Ерик.
— Розалин дойде тук да те търси.
— Бях в моята стаичка — рече Ерик.
— Каза, че те викала, но не си се обадил — отвърна Гуен.
— Къде е сега?
Ерик прокле дълбокия си сън.
— Била отишла някъде със Стефан — каза Ру.
— Какво? — Ерик трепна при споменаването на името на природения си брат и сграбчи Гуен за ръката. — Кажи ми какво стана.
Гуен кимна, за да го накара да се отдалечат от войниците.
— Тъкмо си тръгваше за хана, когато се появиха синовете на барона. Стефан започна да я ухажва, но нещо в държането му не й хареса. Тя се опита да си тръгне, но не знаеше как да го каже на човек с неговия ранг, и когато той я хвана за ръката, тръгна с него. Но той не я поведе към хана; отидоха към старата градина. — Тя махна с ръка, за да му покаже накъде. — Той по-скоро я влачеше, Ерик, отколкото я водеше.