Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Този път Могедиен все пак се изсмя. Тих смях, но Грендал го чу. И я изгледа с такъв гняв, че можеше сам по себе си да запали част от океана.
Могедиен й отвърна със спокоен поглед, вече много по-уверена. Устоя на подтика да погали кур’сувра. „Поднеси ми каквото поискаш, Грендал - помисли тя. - Вече сме на равни позиции. Ще видим коя ще свърши тази предстояща надпревара.”
Задуха по-силен вятър и морето се развълнува, но самата платформа остана стабилна. Моридин остави огъня си да угасне и наоколо се надигнаха вълни. Могедиен успя да различи тела сред тези вълни, не повече от тъмни сенки. Някои бяха мъртви. Други се бореха да изплуват на повърхността, освободени от веригите си, но щом се доближеха за глътка въздух, нещо винаги ги повличаше отново надолу.
- Малко сме вече - каза Моридин. - Четирима и онзи, който беше наказан най-много, само това остана. По определение, това ни прави най-силните.
„Някои от нас - помисли Могедиен. - Един от нас бе убит от ал-Тор, Моридин, и беше нужна намесата на Великия властелин, за да бъде върнат.” Защо Моридин изобщо не беше наказан за своя провал? Е, добре беше да не се търси много справедливост в делата на Великия властелин.
- Да, твърде малко сме. - Моридин махна с ръка и до платформата се появи каменна врата. Не портал, просто врата. Това беше сънен къс на Моридин - можеше да го владее. Вратата се отвори, през прага прекрачи мъж и застана на платформата.
Беше тъмнокос, с чертите на салдеец - извит като клюн нос и леко дръпнати очи. Беше висок и красив. Могедиен го позна.
- Водачът на онези новооперени мъже Айез Седай? Познавам го. Той е Маз…
- Това име е отменено - каза Моридин. - Когато сме Избрани, всички ние отхвърляме онова, което сме били, и имената, с които са ни наричали хората. От този миг този мъж ще бъде известен само като М’хаил. Един от Избраните.
- Избран? - Хессалам сякаш се задави на думата. - Това _дете_? Той… - И изведнъж млъкна.
Не беше тяхна работа да обсъждат, ако някой бъдеше Избран. Можеха да спорят помежду си, дори да заговорничат, стига да го правеха внимателно. Но оспорването на решения на Великия властелин… това не бе позволено. Изобщо.
Хессалам не каза нищо повече. Моридин нямаше да посмее да нарече този мъж Избран, ако Великият властелин не го беше решил. Таим… М’хаил… казваха, че е силен, може би силен колкото всеки от тях, но издигането на някого от този Век, с цялото невежество на днешните… глождеше я мисълта, че този М’хаил ще бъде приеман като равен на тях.
- Виждам негодуванието в очите ви - каза Моридин на тримата, - макар че само една прояви глупостта да отвори уста да го изрече. М’хаил е спечелил наградата си. Твърде много от нас се хвърлиха в двубои с ал-Тор, докато се предполагаше, че е слаб. Вместо това М’хаил спечели доверието на Луз Терин, а след това му бе възложено обучението на неговите оръжия. _Той_ отглежда ново поколение Властелини на ужаса за каузата на Сянката. Какво имате вие тримата да покажете за работата си, откакто бяхте освободени?
- Ще научиш за плодовете, които съм пожънал, Моридин - каза Демандред. - И ще ги получиш. Само не забравяй искането ми: аз се изправям срещу ал-Тор на полето на битката. Неговата кръв е моя и ничия друга. - Погледна ги един по един в очите, а накрая впи погледа си в М’хаил. Имаше сякаш някаква фамилиарност помежду им. Двамата явно се бяха срещали и преди.
„Този ще ти бъде съперник, Демандред - помисли Могедиен. - Иска ал-Тор точно толкова, колкото и ти.”
Демандред търпеше някаква промяна в последно време. Някога щеше да му е все едно кой ще убие Луз Терин… стига той да умре. Какво го караше да настоява точно той да извърши деянието?
- Могедиен - каза Моридин. - Демандред има планове за предстоящата война. Ти трябва да му помагаш.
- Да му _помагам_? Аз…
- Толкова бързо ли се самозабравяш, Могедиен? - Гласът на Моридин бе мек като коприна. - Ще правиш каквото ти се каже. Демандред иска да наблюдаваш една от армиите, която засега е лишена от надлежен надзор. Изречеш ли и една дума на възражение, ще разбереш, че болката, която понасяше досега, е само сянка на истинската агония.
Ръката й посегна към кур’сувра на шията й. Тя го погледна в очите и усети как цялата й самоувереност се изпари. „Мразя те - помисли тя. - Мразя те, че ми причиняваш това пред другите.”