Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
Годард впери поглед в картата и изсумтя.
— Звучи добре. Но не съм сигурен, че виждам път, дори за коне. Всички тези каньони са затворени. Даже да използвате онова далечно северно индианско село за отправна точка, самото пътуване до него ще е адски тежко. И после — сто километра безводна местност. Езерото Пауъл препречва пътя на юг. — Той вдигна поглед. — Освен ако.
— Точно така. Ще прекосим езерото. Вече се свързах с пристанището в Пейдж. Имат двайсетметров шлеп, който ще ни свърши работа. Ако потеглим от Уахуип, прекараме конете с шлепа до входа на Змийския каньон и оттам продължим с тях, за три-четири дни ще стигнем до Кивира.
Годард широко се усмихна.
— Това е чудесно, Нора. Да го направим.
— Има още нещо — без да вдига очи, започна да прибира картите в чантата си тя. — Брат ми има нужда от работа. Готов е да върши каквото и да е и съм убедена, че с подходящо насочване отлично ще се справи с анализа и каталогизирането на материала от Рио Пуерко и Галегос.
— Имаме правила, забраняващи роднинските протекции… — започна Годард, после млъкна, когато — въпреки волята си — Нора се усмихна. Старецът напрегнато я погледна и за миг тя си помисли, че ще избухне. После лицето му се проясни.
— Вие сте истинска дъщеря на баща си, Нора. Не се доверявате на никого и умеете да преговаряте. Някакви други желания? Най-добре ги поставете сега.
— Не, това е всичко.
Той мълчаливо протегна ръка.
10.
Внезапно се разнесе тропане. Нора едва не изпусна артефакта, който държеше, и панически вдигна поглед от бюрото с разтуптяно сърце. Намръщеното лице на Скип надничаше през прозорчето на вратата. Тя се отпусна назад и си пое дъх. Брат й вдигна ръка и с раздразнен жест посочи бравата.
— За малко да ми докараш инфаркт — каза Нора, когато му отвори. Пръстите й все още трепереха, докато затваряше и заключваше вратата. — Да не споменавам загубата на двегодишната си заплата, ако бях изпуснала това могольонско гърне.
— Откога си заключваш кабинета? — попита Скип, пльосна се на единствения стол, който не беше затрупан с книги, и стовари голяма раница върху коленете си. — Виж, Нора, има нещо…
— Първо най-важното — прекъсна го тя. — Получи ли съобщението ми?
Брат й кимна и й подаде раницата. Нора развърза кожените ремъци и надзърна вътре. На дъното лежеше ожуленият кобур със стария ругер на баща й.
— Между другото, за какво ти е? — попита Скип. — Да не се каниш да уредиш някакъв научен спор?
Нора поклати глава.
— Искам поне за малко да се държиш сериозно, Скип. Институтът се съгласи да финансира експедиция до Кивира. След два дни заминавам.
Той се ококори.
— Фантастично! Не си губиш времето, а? Кога тръгваме?
— Отлично знаеш, че никъде няма да ходиш — отвърна Нора. — Обаче съм ти уредила работа тук, в института. Започваш идващия понеделник.
Брат й отново присви очи.
— Работа ли? Та аз си нямам понятие от археология, мама му стара!
— След толкова пълзене из ранчото на четири крака в търсене на грънци заедно с татко? Я стига. Така или иначе, работата е лесна като за първокурсник. Моята колежка Соня Роулинг ще ти покаже всичко, ще те въведе в работата, ще отговаря на въпросите ти, ще ти помага да избягваш неприятности.
— Готинали е?
— Омъжена е. Виж, ще отсъствам около три седмици. Ако не ти хареса, когато се върна, можеш да напуснеш. Но засега ще имаш какво да правиш. — „И може би денем ще си на сигурно място“ — помисли си тя. — Нали ще наглеждаш апартамента ми, докато ме няма? И поне веднъж недей да ми пипаш нещата. — Нора поклати глава. — Използваш душа ми, отмъкна ми четката за коса… Трябва да започна да ти взимам наем.
— Не съм ти отмъквал четката! — възрази Скип. — Искам да кажа, да, използвах я, обаче я оставих на мястото й. Знам, че си невротична за тия неща.
— Не съм невротичка, просто съм подредена. — Тя го погледна. — Като стана дума за апартамента ми, къде е Търбър? Не го ли водиш?
На лицето му се изписа странно изражение.
— Тъкмо това исках да ти кажа — тихо рече той. — Търбър го няма.