Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
— Успокой се, Вен. Ти трябва да си модел за подражание за моите воини, нали?
Вен изсумтя.
— Аз съм модел за подражание за всичко, което има значение. Но да стоя безчувствен и студен пред лицето на сериозен проблем, не е в моя стил. Аз съм повече „ритащ задници без много въпроси“ тип човек.
Той замълча за миг и пъхна кинжалите си обратно в ножниците им.
— И да се съглася да заведем човек в Атлантида? Особено сега, когато Тризъбецът е в ръцете на врага? Повтарям, вие двамата сте загубили шибаните си умове.
Въпреки това, клатейки глава, Вен отстъпи назад и махна с ръка, сякаш за да подтикне Аларик да продължи. Жрецът сви рамене.
— Знанието е сила. Човекът има сила, която е непозната за нас. Ако тя наистина може да предава емоции по мисловни пътеки, то трябва да бъде проучена и анализирана за източника на тази способност.
Вен понечи да го прекъсне, но Аларик вдигна ръка.
— Да не споменаваме потенциалната чудовищност на оръжие, което има силата да повали воин с такава мощ и психическа устойчивост като Конлан на колене — каза той, а тонът му бе напълно лишен от емоция.
От гърлото на Конлан се откъсна ръмжене, с което изненада сам себе си, а както изглеждаше, и всички наоколо.
— Би направил дисекция на Райли в лаборатория, ако вярваш, че това е единственият начин да разбереш нейната дарба, нали?
Аларик повдигна една вежда.
— Райли? Знаеш името й?
Яростта му нарасна и Конлан стисна юмруците си, докато кокалчетата на пръстите му побеляха, борейки се да си възвърне достатъчно спокойствие, за да говори.
— Ти. Няма. Да. Я. Докосваш — процеди той.
Аларик незабавно вдигна ръце, с длани, насочени надолу, сякаш за да покаже, че няма лоши намерения. Той се върна към официалния тон, може би осъзнаващ заплахата на Конлан.
— Усещам смущение в елементите, които ни заобикалят, и все пак ти не показа никакви външни признаци досега. След като аз, за разлика от човека, не мога да усещам емоциите на околните, ще трябва да обясниш реакцията си към думите ми.
Конлан принуди ръцете си да се разтворят и пое дълбоко дъх.
— Не зная дори дали мога да обясня. Или, ако можех, дали бих искал.
Той тръсна глава, опитвайки се да я прочисти. Умът му неволно потърси и опита да установи контакт с неспокойното спящо съзнание на Райли. Този прост контакт го успокои малко.
Съвсем достатъчно, за да го вбеси. Какво, дявол го взел, ставаше?
— Имам нужда от време, за да го проумея, сам — призна той.
Вен се намеси.
— Аларик, със сигурност трябва да разбираш, че нашата най-важна работа е да си върнем Тризъбеца, а не да си играе на бавачка на някаква човешка женска. Аз самият обичам хората, Конлан, и съм се наслаждавал на много приятни часове с тях.
На лицето му светна вълча усмивка.
— По дяволите, понякога с две от тях наведнъж. Дори съм защитавал хиляди от тях от вампирите и проклетите шейпшифтъри през вековете. Но не ме виждате да стоя на пост пред къщите им.
Някой се засмя. Погледът на Конлан профуча по редицата воини. Бастиян. Разбира се. Той беше твърде дяволски грамаден, за да се страхува от нещо. Дори от гнева на двама атлантски принцове.
Мамка му. Нямаше как да не се възхити на очевидния кураж на мъжа.
Конлан се обърна отново към Вен и кимна.
— Прав си. Но тази е различна. Тя вероятно има заложбите да бъде използвана като оръжие срещу мен, срещу всеки от нас и как това може да бъде хубаво?
Тази част от мозъка му, в която дългът отстъпи на нуждата, му извика. А и аз я желая. Ще я имам.
Дългът да върви по дяволите.
— Съгласен съм — отговори Аларик, изумявайки Конлан. Но, разбира се, Аларик откликваше на думите му, не на мислите му.
Или поне така се надяваше. Ако жрецът беше овладял до съвършенство четенето на мисли, порядките на Атлантида щяха да свършат в голяма купчина зловонни китови изпражнения.
Погледът на Аларик дори не трепна.
— Тя може да ни разсее в критичен момент и да ни струва обекта на нашето търсене. Задържаме жената и тогава си връщаме Тризъбеца. Това е най-мъдрият план за действие, както каза ти, Конлан. Вярно е също, че се нуждая от време и тихо, спокойно място, където да разчета знаците и открия местоположението му.
Вен промърмори слабо, а след това извъртя очи.
— Е, след като поставяш нещата по този начин… Да го направим.