Лотос за мис Куон

Полковникът и Лам-Тан огледаха стаята. Лам-Тан веднага отиде до строшената чаша на пода и я огледа.

Инспекторът каза:

— Сигурно е пиел, когато нещо го е стреснало и чашата се е изплъзнала от ръката му.

Лам-Тан го погледна, а на злобното му лице се изписа подигравка:

— Това е съвсем ясно — каза той. — Много по-полезно ще бъде, ако знаем какво точно го е стреснало и е накарало чашата да се изплъзне.

— Това ли е картината, която американецът и момчето са окачили на стената? — попита полковникът, сочейки към картината. — Слаба е тази картина. Защо ли е искал да я окачи на стената в дневната си?

— Американците са хора с доста лош вкус — каза Лам-Тан. — Вероятно картината му напомня за някое момиче, с което е имал връзка.

— Имал ли е някое определено момиче? — попита полковникът, като се обърна към инспектора.

— Не зная, господине, но ще проуча — отвърна инспекторът.

— Направете го. Може да се окаже важно. — Лам-Тан се движеше из стаята като котка, която е подушила мишка.

— Тук има твърде много гипсов прах — каза той. — Забелязахте ли това, инспекторе? Той се наведе и с пръста си очерта дълга линия върху пода, която показа, че подът е покрит с прах. Изправи се и се загледа в картината. После погледна инспектора. — Моля да ми направите една услуга и да напуснете стаята — каза той, а гласът му изведнъж стана съвсем остър.

Инспекторът замръзна. Погледна към полковника, който му махна да излезе. Той излезе, като внимателно затвори вратата зад себе си.

— Какво има? — попита полковникът и погледна Лам-Тан с блеснали очи.

Лам-Тан притегли един стол към стената, на която висеше картината. Качи се на стола и я откачи.

Двамата дълго гледаха дупката. Лам-Тан подпря картината на стената и пъхна ръка в дупката. Опипва известно време, след това извади ръката си и вдигна рамене.

— Вече няма нищо — каза той и слезе от стола.

Полковникът се приближи до едно кресло и тежко се отпусна в него. Извади от джоба си златна табакера, избра си цигара и я запали със златна запалка.

— Какво ли е имало вътре?

Лам-Тан се усмихна. Мръснишка, кисела усмивка, но все пак усмивка.

— Очаквате чудеса, полковник, но аз мога да направя една догадка.

— Направете тогава.

— Знаете ли кой е живял в тази къща?

— Откъде да зная? — Кук започна да губи търпение. — А вие?

Лам-Тан наклони глава.

— Една китайка. Казвала се е Май Чанг. Била е любовница на генерал Нгуен Ван То.

Полковникът замръзна, след това бавно се надигна от стола.

— Искаш да кажеш, че диамантите са били скрити тук? — той едва шепнеше. Всички мускули на тялото му бяха напрегнати до крайност.

Лам-Тан му се усмихна.

— Изглежда съвсем вероятно, полковник, не ви ли се струва?

Полковник Кук дълго се взира в секретаря си. След това устните му се разтегнаха във вълча усмивка.