Последната кашмирска роза

А ето какво разказва един от случайните свидетели: „Когато се качи на лодката, мемсахиб беше неспокойна. Даваше указания на висок глас на лодкаря и дълго време не се успокои. Когато стигнаха до средата на реката, лявата страна на сала потъна и платформата, на която седеше мемсахиб, се преобърна, хвърляйки я във водата. Тя пищеше и се мяташе във водата, а после потъна. Лодкарят доплува до нея и се гмурна да я намери. Дълго време и двамата бяха под водата, а ние гледахме и се чудехме какво да правим. След това отново излязоха на повърхността, с брат ми скочихме в реката и се приближихме до тях да им помогнем. Тя беше натежала от мократа си рокля и макар че и двамата сме добри плувци, зор видяхме да я измъкнем на сушата. Лодкарят беше изтощен, но жената — мъртва.“

— Хм… Чудя се знае ли се нещо за кожения сал? Някой разглеждал ли го е внимателно? — Джо прелисти разочарован документите, свързани с потъването. — Тук май няма нищо.

— Лодката не беше открита — рече уверено Наурунг.

— От къде знаеш? — попита Джо.

— Бях на дванайсет по това време и полицейската работа ми беше много интересна. Доста помагах на татко. Ходех като селско момче на разни места, които татко не би могъл да посети униформен, без да привлече вниманието на хората. Дочувах куп полезни неща, които татко бе доволен да използва в своите разследвания. Имаше силно желание да намери лодката. Много му се щеше да я разгледа. Заедно с по-малките ми братя ни изпратиха на реката да я търсим. Изминахме по десет мили и по двата бряга в посока на течението и не намерихме никаква следа от нея. Никой не я беше открил, никой дори не я беше виждал. Разговарях за инцидента със стареца, който държеше лодките. С удоволствие говореше за случая. Каза, че не познава лодкаря, който е работил този ден. Неговите хора се били разболели три дни преди това и той отчаяно се е нуждаел от помощ. Обикновено двама плувци карат лодката през реката. За един човек тази работа би била адски трудна и изморителна. Адски трудна. Не е работа, нали разбирате, сахиб, която повечето мъже биха желали или биха могли да вършат. Някакъв човек се появил в селото в подходящия момент, старецът благодарил на Шива за късмета си и му възложил работата. Много бил доволен от него. И тогава се случи инцидентът. Човекът, опитал се да спаси мемсахиб, се яви да даде показания. Но след разследването той рекъл на стареца, че не иска повече да му работи, и си отишъл. Старецът казва, че бил местен, съдейки по диалекта, но не от селото, и му споделил, че щял да си намери работа в гарнизона. Това полезно ли ви е, сахиб?