Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
— … събират се в Бетесда всеки вторник вечерта…
Виж ти, става все по-странно и по-странно. Беше абсолютно свободна по това време.
Е, всяка вечер е свободна. Така че странно не е съвсем точната дума.
— Препродават си обувки, предполагам. Споменават нещо за „Мали“…
Произнесе го „Малай“, но тя разбра за какво става въпрос. Дори в момента до дивана й беше захвърлен чифт от същата марка.
— Да, и трябва размерът ти да е трийсет и седми. Жени, които носят номер трийсет и седми. Не и осми. Не и пети. Но ако си мъж, забрави. — Стив изсумтя презрително. — Нещо като да те зашлевят през лицето някакви особнячки, и то точно когато си решил, че си намерил мястото си. Глупачки!
Междувременно Сандра си мислеше, че вероятно слуша за първия клуб в историята на света, към който би могла да принадлежи с цялата си душа. Толкова изцяло, че беше дори подозрително.
Дали по някакъв начин не бе открил къде живее, бе проникнал в апартамента й и преглеждайки гардероба й, бе открил номера на обувките й и предпочитаната от нея марка?
— И прочете за това в някакъв местен сайт? — попита със съмнение, чудейки се дали да не вземе мобилния си телефон, да позвъни в полицията и да помоли да проследят обаждането на Стив. Или пък да включи компютъра и да намери тази група, преди да е изчезнала в света на приказките?
— Да — отвърна той толкова простодушно, че тя веднага се усъмни доколко е основателна параноята й.
Няма начин Стив да я бе открил. Компанията действително се бе погрижила обажданията да минават през няколко централи, преди да стигнат до оператора.
— И се оказа, че и тази група не е за теб — продължи все още предпазливо, но се чувстваше значително по-добре, отколкото преди няколко минути.
— Аха. Ето какво получаваш, когато се ровиш из различни форуми, за да намериш призванието си. Може би наистина имам нужда от истински психолог.
Психолог? Глупости! Погледна отново часовника.
До четири часа оставаха само пет минути.
— Може би трябва да помислиш по-сериозно върху това, Стив — каза с известна тайнственост в гласа, каквато рядко й се налагаше да използва, когато й плащаха на минута. — Поне ще бъде възможност да излезеш и да поговориш с някого лице в лице. Това може да се окаже решителната първа стъпка.
— Наистина ли смяташ така?
Тя кимна, въпреки че той не можеше да я види.
— Наистина.
— А какво ще кажеш за някакви лекарства? Психолозите не предписват, а може би са ми необходими…
— Психологът може да прецени дали се нуждаеш от психиатър или от психотропна дрога.
— Какво?
— Антидепресанти.
— О! — Отново направи кратка пауза. Разговорът сигурно щеше да му струва хилядарка. — Мислиш ли?
— Определено. Всъщност… — Погледна часовника и забеляза, че до следващия й ангажимент в четири остават само две минути. — Смятам, че веднага трябва да се свържеш с някого. Не че ти има нещо — додаде припряно. — Но съм сигурна, че някой може да помогне на чувствителен човек като теб, който има проблем с приобщаването си към този луд свят. Направи го сега, преди да е угаснала и последната искра. — Последното може и да беше малко пресилено, но мъжете обичат преувеличенията.
— Може и да си права — отвърна той и в гласа му прозвуча повече надежда от когато и да било досега. — Смятам да позвъня тук-там.
— Отлично! — Рядко разговорите й завършваха толкова въодушевено. — И помни — продължи, предлагайки съвет, който сама би трябвало да следва, — направи го стъпка по стъпка. Не се опитвай да постигнеш всичко изведнъж.
— Пени — каза мъжът и тя си го представи как поклаща глава и се усмихва, — ти си велика!
— Ти също, Стив — върна му комплимента Сандра, чудейки се дали поне единият от двамата използва истинското си име, или цялото това приятелство е мираж. — Не забравяй да ме уведомяваш как вървят нещата.
— Обещавам. — Гласът му прозвуча по-уверено от обикновено. — Ще ти се обадя отново.
— Благодаря ти. — Натисна бутона за прекъсване на разговора и се поколеба, питайки се дали беше толкова нечестно, колкото си мислеше, да кара бедния човек да плаща толкова много за минута, само и само да си поговори с някого.
Знаеше, че не е хубаво, но изборът си беше негов. Само той можеше да реши дали да й звъни отново и отново. Въпреки че го беше предупредила за високата тарифа.