Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
— Не ми допада думата изнудване.
— Но е съвсем точна.
— Така е. Но предпочитам да гледам на положението като начин да ви спася от собствената ви истина. — Мъжът се изсмя. — В известен смисъл съм нещо като ваша лична тайна служба. Както и да е. Предпочитам да ми платите в брой, без чекове с имена и адреси. Съберете ги и ги пригответе. Ще се свържа с вас по-късно през седмицата.
— Къде? Кога?
— Не се тревожете за това. Ще ви открия.
Неудържима ярост стегна гърдите й. Бе работила прекалено дълго и упорито за сегашния си живот, за да позволи на някакъв хленчещ дребен негодник да й го отнеме, но не виждаше никакъв изход. Ето че сега той стои пред нея и й предлага да му плати двайсет и пет хиляди долара, вероятно не за последен път, в зависимост от нуждата му от пари в бъдеще.
И то в случай, че не пожелае по-щедро възнаграждение за усърдната си работа.
Това може да продължава до безкрайност, рушейки живота, докато накрая я съсипе напълно.
Няма да го позволи.
— Не смятам да ви платя и пукнат цент. Нямате представа какво се случи в този ден, нито какво сте заснели. — Светкавицата! Внезапно си я спомни. Когато излезе навън и алармата се задейства, помисли, че е оборудвана и със светлинен сигнал. Но се оказва, че е била светкавицата на фотоапарата на Джералд Паркс.
Трябваше да се досети веднага и да бъде подготвена за този момент. Дори можеше предварително да се посъветва с адвоката си.
Само дето не можеше да говори с адвоката, без Джим да узнае, а тя не искаше точно това. Като капак на всичко, сега стана обект на изнудване.
Джералд Паркс я притисна в много по-неподходящ за нея момент, отколкото би могъл да желае. И бе наясно с това.
— Ще платите — каза той уверено. — Пригответе се. Скоро ще се видим.
Глава 6.
Отново беше Стив.
Странно, как винаги се обаждаше на Сандра в три и половина часа, и то точно в дните, когато работното й време беше до четири. Изключения почти нямаше.
Тя вдигна очи към часовника.
За пореден път обсъждаха необходимостта му от социални контакти. И това пак носеше солидни доходи на Сандра, докато на него щеше да му струва доста по-скъпо, отколкото ако се обадеше на приятел.
— Миналия път не говорихме ли за възможността да се присъединиш към някаква подкрепяща група или нещо подобно? — попита тя с глас на професионален терапевт.
Не само на него му допадаше този тон. Всъщност той вероятно се нуждаеше от тези сеанси много по-малко от останалите й клиенти, но това беше друга тема.
— Да — потвърди Стив. — Опитах. Не свърши работа.
— Какво направи?
— Като начало потърсих в местния сайт група или занимание, в което бих могъл да участвам.
— И?
— Градската група на транссексуалните е пълна.
Не знаеше какво да му каже.
— Шегувам се — рече той, позволявайки си несериозност за първи път, откакто разговаряха. — Обадих се в курс по готварство и градинарство, но очевидно трябва да бутнеш под масата, грубо казано. Не можеш просто да се запишеш, за да научиш нещо.
— Много жалко.
— Дааа. След това позвъних на „Родители без партньори“, но не е достатъчно само да искаш дете. Трябва да бъдеш и самотен родител.
Сандра очакваше да й каже, че отново се шегува, но този път той не го направи и тя неочаквано се почувства трогната от желанието на този затворен човек да се грижи за дете.
— Тогава попаднах на едно съобщение за хора, които са вманиачени по обувките. Струва ми се… впрочем аз също си падам по тях. — Последва кратък смях. — Предпочитам ги пред това да ходя бос.
Сандра бе озадачена.
— Среща на хора, които обичат обувки? — Сигурно не бе разбрал правилно.
— Забрави. Това е много специфично. Първо, трябва да си жена или поне да имаш неестествено малък крак. Не е за хора, които носят голям номер.
— Какво? Хайде по-сериозно, Стив. За какво говориш? Група от хора, които обичат обувките, но носят малки номера? — Защо нещата при него винаги опираха до транссексуалността? Нямаше намерение да го пита, но й беше интересно.
— Добре, ето го. — Чу го да трака по клавиатурата на компютъра си. — Клуб на анонимните…
Сандра застина върху стола си.
Истина ли беше? Защото беше мечтала точно за такова нещо, което да я измъкне от апартамента й. След като дълго се бе надявала на Господ или на каквото и да беше там, най-сетне това щеше да се сбъдне, и то в най-неочаквана форма. Още повече в момент, в който се чувстваше готова да започне да излиза…