Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
Куентин се улови, че се ослушва за тиктакане, но тишината се нарушаваше само от странен пукот навътре в гората.
— От тук влязох в този свят — промълви той. — През лятото. Дори не знаех какво е "Брейкбилс". Мислех, че съм попаднал във Филория.
Алис се засмя, но побърза да се извини:
— Прощавай. Нямаш представа колко харесвах тези книги като малка.
— А ти откъде влезе?
— От там. — Тя посочи друга редица дървета. — Само че не влязох като теб, през портал. Не бях поканена… — Стараеше се да говори спокойно, но гласът й затрепери. — Моят брат дойде тук. Мечтаех да го последвам, обаче така и не ме поканиха. Чаках, чаках, накрая избягах. Знаех, че вече съм пропуснала първата година. Аз съм с една година по-голяма от теб.
Куентин не знаеше този факт. Алис изглеждаше по-малка.
— Качих се на автобуса за Покипси, после се придвижвах с таксита, докъдето беше възможно. Направило ли ти е впечатление, че пред Къщата няма алея за коли. Няма и пътища, водещи към "Брейкбилс". Най-близкият е междущатската магистрала. Последният шофьор ме остави посред пустошта. Извървях пеш последните осем километра. Загубих се. Спах в гората.
— Наистина ли? Направо на земята?
— Да, а трябваше да взема палатка. Не знам тогава какво ми се въртеше в главата. Бях изпаднала в истерия.
— Ами брат ти? Защо не ти помогна да влезеш?
— Той почина. — Изрече го спокойно, сякаш съобщаваше най-обикновен факт, но Куентин се смая. Не предполагаше, че Алис има брат. Нито че животът й невинаги е бил магически.
— Виж — промърмори той, — нещо не се връзва. Нали знаеш, че си най-умната в нашия клас?
Тя сви рамене. Взираше се напрегнато в Къщата.
— Значи някак си влезе. Как реагираха даскалите?
— Шашнаха се. Предполага се, че никой не може да намери Къщата. Решиха, че е чиста случайност. Аз обаче знам, че тук действат древни магии… Отначало ме помислиха за бездомница. От косата ми стърчаха сухи клонки, очите ми бяха подпухнали, защото плаках през цялата нощ. Ван дер Веге ме съжали. Даде ми чаша кафе и ми позволи да се явя самостоятелно на приемния изпит. Фог не беше съгласен, обаче тя го убеди.
— И ти изкара, така ли?
Алис отново сви рамене.
— Още не разбирам какво е станало — настоя Куентин. — Защо не са те поканили като нас?
Тя не отговори, само гневно се втренчи в луната, забулена в мъгла. По лицето й се стичаха сълзи. Едва в този момент той осъзна, че не е единственият в колежа, който се чувства като натрапник. Алис не беше само негова съперница, чиято единствена цел беше да се наложи и така да отнеме частица от щастието му. Тя имаше мечти и кошмари и посвоему се чувстваше изгубена като него.
Стояха под грамадно дърво, чиито клони се огъваха от натрупания сняг. Това напомни на Куентин за Коледа и той внезапно осъзна, че са пропуснали този празник. Беше забравил, че в "Брейкбилс" времето изостава от това в реалния свят. Родителите му бяха споменали нещо по телефона, обаче не им беше обърнал внимание.
Всъщност имаше ли значение? И защо, по дяволите, си струваше да се бъхти така? Защо се скъсваха от учене? Заради властта… или познанието. Само че тези понятия бяха безкрайно абстрактни. Отговорът би трябвало да е очебиен, но му се изплъзваше.
Алис потрепери от студа. Той се обърна към нея:
— Така или иначе вече си в "Брейкбилс". Всички сме тук. — Прегърна я през раменете. Тя не се притисна към него, нито показа, че жестът му я е трогнал, но и не припадна — нещо, от което той се страхуваше. — Да се приберем, преди Фог да побеснее. Утре ни чака тежък изпит. Почини си, иначе няма да изпиташ удоволствие.
Изпитът се проведе на следващия ден, понеделник, в началото на третата седмица на декември. Два часа бяха посветени за писане на есе и още два — за практически упражнения.
Рано на другата сутрин някой пъхна под вратите на стаите им по един сгънат лист плътна кремава хартия като онази, на която се печатат поканите за сватба. На всеки лист бяха написани резултатите от изпита. Куентин и Алис бяха издържали, Пени — не.