Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
Момичетата тръгнаха по улицата в мълчание.
- Всичко е по моя вина. Тласнах те... Съжалявам - извини се Примроуз и се опита да я хване за ръката, но Кали се дръпна.
- Остави ме сама...
Кали мълча известно време, но приятелката й остана до нея и в крайна сметка Каролайн се обърна и я погледна разстроена в очите.
- О, Прими, коя съм аз? Какво имаше предвид той с онова за крушите и дървото?
- Не знам, но мисля, че е най-добре да питаш леля Фий защо ти е наговорила купища лъжи.
През цялата ваканция новата информация тежеше непосилно на сърцето й. Първо развали всичко в скаутския лагер. Постоянно си припомняше срещата с Тед и се опитваше да си спомни какво им бе казал. Продължаваше да вижда изражението на лицето му, да чува как се присмива на думите й и да отрича всичко, което тя знаеше за себе си. Защо й бяха наговорени тези неща? Трябваше да има обяснение и само едно пасваше на историята.
Сигурно е била бездомна и изоставена, осиновена тайно, така че леля Фий да има с кого да се занимава като със свое дете. Кали е била от онези клети сирачета и цялата тази история е била измислена, за да бъде предпазена от срамната истина за рождението си. Това обясняваше защо в къщата им нямаше снимки на родителите й, никакви дребни вещи, оставени като наследство за нея, и защо леля Фий не говореше за собственото си семейство и как бе израснала из задните улички на Лийдс - толкова различно детство от привилегированото образование, което бе осигурила на Кали.
Прими също бе мълчалива, притеснена, че я е принудила да се впуснат в това безплодно дирене. Продължаваше да се суети край нея, искаше да успокои нещата, но вече никой не
можеше да поправи станалото с Кали. Тя наистина се оказа сирачето Ани...
Беше й трудно да не се отдаде на самосъжаление за трагичната си участ, но в крайна сметка планините свършиха своето чудо, реката успокои духа й, а и къмпингуването под звездите, с лагерния огън и пеенето до късно посред нощ, бе забавно.
- Ще се оправиш ли? Писа ли на леля си? - попита Прим, докато сгъваха палатките и се приготвяха да се приберат по домовете си.
- Добре съм, но не съм й казала нищо - поне засега. Не е чак толкова важно - излъга Кали.
- Сигурна ли си? Имаш право да научиш истината.
- Когато се нуждая от съвета ти, ще го поискам - тросна се Кали, после веднага се разкая. -Извинявай... моля те, просто ме остави сама.
Знаеше, че Прим е разстроена, но товарът си бе неин и тя щеше да се справи с проблема, когато му дойде времето. Имаше още един човек, който би могъл да знае нещо, и това бе Марта. Кали си обеща да й пише веднага след като се прибере у дома. Тя не би я излъгала, не би я разочаровала... но после си спомни, че Марта вече е омъжена и има свой собствен живот. Отчаянието отново я завладя.
„Защо не можеш просто да заличиш това, което не искаш да знаеш, след като вече си го научил, както трием грешките си на листа с гума“, чудеше се тя.
Имаше едно място, което не се бе променило, въпреки че тя се чувстваше странна и изгубена. Далраднор бе нейният дом и Кали нямаше търпение да се прибере сред неговите безопасни стени. Там всички проблеми изчезваха. Това вече бе единственото място, на което наистина принадлежеше.
24 Primrose - светложълт цвят (англ. ез.). - б. р.
8
Фийби забеляза промяната у Каролайн в мига, в който я видя в Далраднор. Сякаш се бе свила вътре в себе си и бе затворила вратата за всички. Излизаше сама на дълги разходки, яздеше сама, ровеше апатично в храната, която мисис Айбел приготвяше с толкова любов за нея, и предпочиташе да се сгушва в стола до прозореца на стълбището, забила глава в някоя книга.
- Мислех, че лагерът в Хайланд ще й вдъхне живец и тя ще се върне с поруменели бузи -прошепна Фийби на икономката.
- Може би е в онзи период от месеца... Тя вече е млада дама, а и знам, че й е мъчно за кученцето. И тя самата не е наясно с чувствата си... в онази неловка възраст е, нито риба, нито рак. - Нани приготвяше шоколадова торта. - Това ще я разведри.
- Да не се е скарала с приятелката си?
- Не, мисля, че просто се опитва да се преоткрие. Скоро започва учебната година. Колко дълго ще остане в училището?
- Нищо не е сигурно. Мислех, че Швейцария е подходящо място за нея, за да завърши образованието си, но вече не съм сигурна.
- Това ще струва доста пари - изсумтя икономката. - А и няма ли в Лондон хубави места по-близо до вкъщи?
Да не би да имаше намек за критика в този въпрос?
- Езиците й се удават и така ще подобри френския си. Ще кара ски, ще си намери нови приятели, такива неща...