Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
— Не искаш ли да избягаш на север? — попита мъжът. — При пружинките там?
— Какви пружинки?
Мъжът се подсмихна.
— Значи Роли не ти е казал? За пружинските анклави в планините? Бежанци от въглищната война? За освободените пружинки?
И видял празното ѝ изражение, продължи:
— Високо в планините има цели села, прехранват се от джунглите наоколо. Земята там е бедна, генехакната почти до смърт. Оттатък Чианг Рай, от другата страна на Меконг. Но пружинките, които живеят там, нямат господари, нямат собственици. Въглищната война още се вихри, но ако толкова мразиш положението си тук, това е някаква алтернатива на Роли.
— Вярно ли е? — Тя се наведе напред. — Онези села? Наистина ли съществуват?
Мъжът отново разтегли устни в нещо като усмивка.
— Питай Роли, ако не вярваш на мен. Той ги е виждал с очите си. — Замълча за миг, после добави: — Но пък той няма причина да ти казва за селата. Иначе току-виж те насърчил да захвърлиш каишката си.
— Истината ли ми казвате?
Бледоликият чужденец, така странен, вдигна пръсти към шапката си за поздрав.
— Поне толкова, колкото ми каза ти.
Плъзна вратата и излезе. Емико остана сама с разтуптяно сърце и внезапно пробудена жажда за живот.
4.
— 500, 1000, 5 000, 7 500…
Да защитиш кралството от всички зарази на естествения свят беше като да уловиш океана в рибарска мрежа. Дори много риби да улови човек в мрежата, океанът пак си остава там, безкраен и безразличен.
— 10 000, 12 500, 15 000… 25 000…
Точно за това мислеше капитан Джайде Роянасукчай, докато стоеше под гигантския търбух на фарангския дирижабъл и се потеше в душната нощ. Турбовентилаторите на дирижабъла се въртяха с рев над него. Полезният товар на въздушния кораб лежеше разпилян, сандъци и кашони се валяха разцепени, съдържанието им — пръснато по котвената площадка все едно палаво дете е разпиляло играчките си. Ценни вещи от различно естество и забранени за внос стоки лежаха навсякъде.
— 30 000, 35 000… 50 000…
Наскоро ремонтираното банкокско летище се простираше във всички посоки, осветено от силни метанови лампи върху огледални кули — гигантска окъпана в зелено шир от котвени площадки, с огромните балони на фарангските дирижабли високо горе, обточена по краищата с плътни стени от генномодифициран бамбук и ограда от бодлива тел, които на теория трябваше да очертават международните граници на летището.
— 60 000, 70 000, 80 000…
Тайландското кралство беше в процес на поглъщане. Джайде огледа разсеяно погрома, който бяха нанесли хората му, и изводът му се стори очевиден. Океанът ги поглъщаше. Всеки втори сандък съдържаше нещо подозрително. Само че сандъците, разбира се, бяха просто символ. Проблемът беше вездесъщ и повсеместен — на пазара „Чатачук“ се продаваха контрабандни химически бани, лодки браздяха река Чао Фрая посред нощ, натоварени догоре с ананаси от последно генехакерско поколение. Вятърът разнасяше полен от север на юг по полуострова, полен, съдържащ най-новите генетични щамове на „АгриГен“ и „ПурКал“, чешърките ровеха в бунищата на пазарите, а двуопашатите гущери джингджок крадяха яйцата на козодоите и пауните. Бели бръмбари изяждаха горите на Као Яи, а сибискозните захарози, мехурчестата ръжда и растежът фа’ган прояждаха зеленчуците и сгушилото се в Банкок човечество.
Всички те плуваха в океана. Океанът беше тяхната жизнена среда.
— 90… 100 000… 110… 125…
Великите умове като Премваде Срисати и Апичат Куникорн, може и да спореха кои са най-добрите защитни стратегии и дали стерилизиращите ултравиолетови бариери по границите на кралството са по-ефикасни от изпреварващите генехакерски мутации, но ако питаха Джайде, всички те бяха идеалисти. Океанът винаги намираше начин да проникне.
— 126… 127… 128… 129…
Джайде се наведе над рамото на лейтенант Каня Чиративат, която броеше парите от подкупа. Двама митнически инспектори стояха вдървено настрани и чакаха.
— 130… 140… 150… — Гласът на Каня звучеше напевно, монотонно. Ода за богатството, за смазката, която движи колелетата, за новия бизнес на една древна страна. Гласът ѝ беше ясен и съсредоточен. Когато тя броеше парите, сметките винаги излизаха.
Джайде се усмихна. Нищо лошо нямаше в малките подаръци. Бяха израз на добра воля.
На съседната площадка, двеста метра по-нататък, мегодонти надаваха тръбния си зов — влачеха тежки сандъци от търбуха на дирижабъла към мястото за сортиране и митнически проверки. Турбовентилатори виеха ту по-силно, ту по-слабо, стабилизирайки гигантския въздушен кораб, пристанал над главите им. Балонът се люшкаше опасно. Белоризците на Джайде чакаха строени сред мегодонтски изпражнения, брулени от прашни пориви. Каня притисна с ръка бахтите, които броеше. Останалите хора на Джайде чакаха безизразно с ръце на мачететата под поривите на силния вятър.