Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
– Значи ще останете още една седмица, скъпа? Да, разбирам. Боже мой, колко жалко. А аз исках да ви заведа на вечеря с децата.
Съпругата му беше заминала с децата им за Лондон. А сега изглеждаше, че завръщането им се отлага. Може би това означаваше, че самата тя и Матсон ще могат да прекарат още малко време заедно? Разговорът най-сетне приключи и Барбара се върна в спалнята.
– Скъпа, семейството ми е останало в Лондон. Така че мисля да си взема още няколко дни отпуск, за да бъда с теб.
– Прекрасно! Ами клиентите?
– Временно ще назначим някого да те замества.
– Можем ли да си го позволим?
– Скъпа, старчески дом „Диамант“ е истинска машина за пари. Как се казваше онова момиче, което те заместваше последния път? Катя, нали така? Обади й се!
Той отново протегна ръце към нея и този път тя нямаше нужда да я увещава допълнително. Доволна от развитието на ситуацията, Барбара се пъхна под завивките и го прегърна.
В старческия дом беше необичайно тихо, когато заместващата сестра Катя пристигна там на следващия ден. Възрастните хора дойдоха на закуска и се събраха във всекидневната, както обикновено, но от групата на хористите нямаше и следа. След като не се появиха и за обяд, Катя се качи до стаите им и установи, че всичко беше прибрано и подредено, но палтата им липсваха. Сигурно бяха отишли някъде, за да изнесат концерт. Катя ги беше чувала, докато си говорят за представления в по-отдалечени градове като Стренгнес и Ескилстуна. Сестра Барбара сигурно просто беше забравила да й каже. Катя се усмихна. Може би щяха да изпълнят „Бог под прикритие“, за което бяха репетирали толкова много. Обичаха да пеят и тя нямаше как да им се сърди за тази малка радост в живота. Катя се успокои. Сигурно съвсем скоро щяха да се върнат.
16.
От тавана на парната баня капеше вода и тупкането на капките се чуваше много силно. От дюзата, в която бяха натъпкани билките, започваше да се разнася отчетлива миризма. Марта се чувстваше така, сякаш всеки момент ще заспи. Беше й трудно да събере мислите си. Крадешком хвърли поглед през вратата. И тогава се разнесе първият кикот. Мъжът срещу нея протегна крака към камъка пред себе си, подхлъзна се, не можа да стъпи както трябва и започна да се смее. Останалите покрай него също се разсмяха и настроението изведнъж стана по-весело. В помещението вече се усещаше силна, странно сладникава миризма и Марта реши, че явно не беше използвала достатъчно брезови клонки. Тя се обърна, за да вземе още, но мисълта за това се изплъзна от ума й. Трябваше да направи и нещо друго... но какво беше то? Трябваше да си го запише, но щеше да изглежда ужасно съмнително, ако започнеше да разлиства някой бележник със списък от задачи насред парната баня!
Тя изведнъж чу цвилещия смях на Ана-Грета, последван от друг истеричен кикот. Кристина се присъедини към тях и Марта също се усмихна, без да иска. В този момент светлините примигнаха и угаснаха. Минаха няколко секунди, преди да светнат отново. Не беше чак толкова смешно, но мъжете се бяха ухилили развеселено. Марта чу собственото си кикотене и си даде сметка, че не биваше да остава още дълго в парната баня. Имаше нещо, което трябваше да направи... но какво беше то? Не можеше да си спомни, дори животът й да зависеше от това. Сети се какво беше едва когато мъжът срещу нея вдигна ръка към устата си и се прозя. Ана-Грета и Кристина трябваше да припаднат, а тя трябваше да изтича, за да доведе жената от рецепцията. Тя сръга приятелките си в ребрата и зашепна:
– Време е. Лягайте на пейката. Бързо!
– Не тук, нали? – изквича Ана-Грета.
После свали едната презрамка на банския си костюм и намигна на мъжа, който седеше срещу нея, преди да изпадне в нов пристъп на смях, подобен на конско цвилене.
– Бързо лягайте долу и припадайте! – настоя Марта, като се опитваше да не повишава глас.
– Не и за този тук – възрази Ана-Грета. – Прекалено е стар за мен.
Тя си беше върнала смелостта и отново дърпаше презрамката на банския си костюм. След това се разсмя толкова силно, че никой нямаше да успее да припадне на този шум.
– Лягайте, моля ви, за да отида да доведа някого на помощ – просъска Марта.
Главата й беше започнала да се върти. Кристина, която беше свикнала да изпълнява нареждания, се изтегна на пейката. Ана-Грета, която най-сетне беше осъзнала какво се случваше, легна до нея, но не успяваше да сдържи смеха си. В този момент светлините примигнаха за последен път и угаснаха. Марта забърза към рецепцията, където все още светеше.