Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
— А кое в Елийн ви изглежда привлекателно?
— Имате отлично вино. – Денил вдигна чашата си и се усмихна. – Освен това сте свободомислещи и толерантни. Много неща, които тук изглеждат нормално, биха скандализирали обществото в Киралия.
Ройенд погледна към Тайенд.
— Сигурно сте забелязали подобни шокиращи и скандални неща, иначе не бихте ги броили сред разликите между нашите две страни.
— Нямаше да съм подходящ за Посланик, ако бях сляп за тези неща, какъвто мисли че съм Елийнският кралски двор.
Демът се усмихна, но очите му останаха студени.
— Вие вече се проявихте като много по-добре информиран, отколкото съм очаквал. Това ме кара да се чудя дали сте толкова свободомислещ и толерантен, колкото сме ние? Или се придържате към консервативните възгледи на останалите киралийски магьосници?
— Аз не съм типичният киралийски магьосник. – Денил погледна към Тайенд. Ученият се усмихна накриво и поклати глава. – Въпреки че съм овладял умението да се преструвам на такъв. Мисля, че ако себеподобните ми ме познаваха по-добре, изобщо нямаше да ме сметнат за подходящ представител на Гилдията.
— О – възкликна Тайенд тихо, – но дали ти си неподходящ за Гилдията, или Гилдията е неподходяща за теб?
Ройенд се изкикоти.
— И все пак са ви предложили да станете Посланик...
— Което ме доведе тук – сви рамене Денил. – Често ми се е искало Гилдията да не беше създадена от толкова консервативна култура. Различните мнения водят до дискусии, които подпомагат взаимното разбиране. Напоследък имам още по-големи основания да ми се иска нещата да бяха различни. Тайенд има голям потенциал. Много е жалко, че не го е развил, само защото киралийците не толерират мъже с неговите наклонности. Има някои неща, на които мога да го науча, без да нарушавам законите на Гилдията, но това е крайно недостатъчно, за да се разгърне таланта му.
Погледът на дема се напрегна.
— Учили ли сте го вече на нещо?
— Не – поклати глава Денил, – но съм склонен да заобиколя законите на Гилдията заради него. Веднъж убих човек, за да спася живота на Тайенд. Следващия път може да не съм наблизо, за да му помогна. Иска ми се да го науча на Лечителство, но ако го направя, ще прекрача границата и ще го поставя в дори още по-голяма опасност.
— От страна на Гилдията?
— Да.
Демът се усмихна.
— Само ако научат. Рисковано е, но не си ли струва?
Денил се намръщи.
— Не мога да поема подобен риск, без да съм се подготвил за най-лошото. Ако някога се разкрие, че Тайенд е изучавал магия, ще му се наложи да се крие от Гилдията. Няма да има към кого да се обърне, освен към семейството си и приятелите си в Библиотеката -а аз се боя, че те не могат да му помогнат кой знае колко.
— А вие?
— Няма нещо, от което Гилдията да се бои повече, отколкото от напълно обучен магьосник, който е станал отстъпник. Ако аз изчезна, те ще бъдат още по-решени да ни намерят и двамата. Ще трябва да остана в Капия и да направя каквото мога, за да помогна на Тайенд да не бъде заловен.
— Значи се нуждаете от чужда защита. Хора, които знаят как да скрият бегълци.
Денил кимна.
— А какво сте готови да дадете в замяна?
Денил присви очи, изучавайки мъжа.
— Не и нещо, което може да бъде използвано, за да нарани останалите. Дори и Гилдията. Познавам Тайенд. Не мога да съм сигурен в намеренията на останалите, преди да започна да им вярвам така, както вярвам на него.
Демът кимна бавно.
— Разбира се.
— Е – продължи Денил, – какво смятате, че ще струва защитата на Тайенд?
Дем Марейн вдигна бутилката и напълни чашата си.
— Не мога да кажа със сигурност. Това е интересен въпрос. Трябва да питам някои мои колеги.
— Разбира се – изрече Денил спокойно. Изправи се и погледна към мъжа. – Очаквам с нетърпение да чуя мнението им. Боя се, че сега трябва да тръгваме. Семейството на Тайенд ни очаква.
Демът се изправи и се поклони.
— Много ми беше приятно да си поговорим, Посланик Денил, Тайенд Тремелин. Надявам се, че ще имаме още много такива възможности в бъдеще.
Денил наклони учтиво глава. После прекара ръка над чашата на дема и с леко магическо усилие затопли виното. Марейн рязко си пое дъх. Магьосникът се усмихна, обърна се и тръгна към вратата. Тайенд го последва.
Когато излязоха в коридора, Денил погледна назад. Демът държеше чашата си с две ръце, потънал в размисъл.