Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
Оставих брат Гуидо да се къпе в триумфа си и му простих учените обяснения, защото това място действително беше едно голямо чудо, превърнато в уникално именно от тази невъзможно наклонена камбанария. Като че ли доловил мислите ми, монахът отбеляза:
— Смятам, че този недостатък на кулата не само че не я загрозява, но дори я прави още по-красива. И предполагам, че веднага си установила по формата и наклона, че именно това е кулата, която Ботичели е решил да изобрази в „Пролетта“ чрез празното пространство между ръцете на грациите.
Беше напълно прав — съотношението беше перфектно. Ние със сигурност бяхме пристигнали на точното място, откъдето започваше нашата загадка. И сега, застанала в основата на наклонената кула, аз бях едновременно уплашена и превъзбудена от гледката. Вдигнех ли очи директно към върха й, имах чувството, че всеки момент ще се срине върху мен и ще ме затрупа. Най-сетне събрала сили да говоря, аз изломотих:
— А можем ли да се качим?
Брат Гуидо очевидно бе много доволен от моя нестихващ ентусиазъм — приятно разнообразие след непоносимите ми настроения от последните няколко дена.
— Разбира се — отговори. — Стига да не се страхуваш.
Страхувах се.
— Не се страхувам, естествено. Откъде накъде ще се страхувам?!
— Защото непрекъснато повтарят, че след по-малко от година кулата ще се срине. Обаче имай предвид, че го повтарят още откакто е построена.
Свих рамене с престорено безразличие, но истината бе, че щеше да ми стане много тъжно, ако подобна великолепна постройка се превърне в купчина камънаци — да не говорим пък, ако точно в този момент аз се окажа в нея. Но сега последвах примера на брат Гуидо и завързах понито си до мрачната врата на кулата, след което вдигнах полите си, готова за изкачване.
— Вътре има удобна стълба — поясни монахът. — Ще трябва да се оглеждаме внимателно за знаци, които биха могли да ни подскажат за връзката на кулата с „Примавера“. Обаче бъди много внимателна! От наклона на кулата, в съчетание със спираловидния път, който се вие нагоре, може да ти се завие свят!
Брат Гуидо не ме излъга. Още преди да достигнем втората галерия, аз вече имах усещането, че съм пресушила на един дъх две бутилки кианти. Но едновременно с това се забавлявах — не само от чувството на опиянение, което почти бях забравила, но и защото с всяка следваща крачка нагоре се изпълвах с все по-голям ентусиазъм. Набързо си припомних женските си номера, като сграбчих за опора ръката на брат Гуидо, кисках се в ритъма на стъпките си и се отпусках върху него толкова често, колкото ситуацията ми позволяваше. Не че това бе кой знае какво за загоряла за мъжки ласки жена като мен, а и неговото тотално безразличие с нищо не променяше нещата, но все пак бе по-добре от нищо. Ала най-прекрасна от всичко бе гледката към зелените поля под нас и към куполите на катедралата и баптистерия, които образуваха огромен бял кръст в краката ни. Накрая стигнахме върха и оттам вече имах възможността да се насладя на панорамата на един (налага се да призная) безспорно зашеметяващ град. Останахме така дълго, почти забравили за картината на Ботичели, наслаждавайки се на сцената под нас и на хората, не по-големи от мравки, които се щураха между колосалните сгради. По едно време забелязах струпването на тълпа — мравките се бутаха все по-близо една към друга и се скупчваха на площада в центъра.
— Какво става там? — попитах монаха, посочих напред и се приведох, опряла гърди в топлия каменен парапет.
С бащински жест, който ме трогна чак до дъното на душата ми, брат Гуидо сграбчи полите ми и ме дръпна назад.
— Внимавай! — После се приближи до мен, за да погледне. — А, да. Подготвят се да започнат.