Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
— Напълно си права! — възкликна брат Гуидо. — Тя буквално се е вторачила в него, сякаш иска да му каже нещо!
— Или сякаш го иска в леглото си.
Монахът се изчерви, но продължи:
— Мисля, че именно тази грация е ключът към разгадаването на посланието! Само тя. Защото само тя е свързана чрез погледа си с Ботичели. Затова нека сега започнем от нея. Тя очевидно символизира първия град. Но кой е той? Пиза, Неапол или Генуа? Налага се да потърсим някаква буква или може би герб, скрит някъде из нея.
Тук аз за пореден път бях изхвърлена на брега на невежеството си. Не знаех нищо за нито един от тези градове, освен че и трите имат излаз към морето и че са претъпкани с търговци и моряци, които понякога отскачат и до Флоренция, за да разтоварят стоката си между краката ми. Но за да покажа желание за съдействие, аз се вгледах отново към грацията с огнената коса и зърнах в погледа й, отправен към Меркурий, нещо от собствените си желания. Уморените ми очи се плъзнаха бавно от червенокосата й глава към белите ръце, сключени над нея.
И тогава я видях. Насред умората си забелязах някаква форма.
Тя не бе в онова, което бе там, а в другото, което не бе. В пространството между ръцете, в странното, подобно на криле на лебеди, преплитане на ръцете на танцьорките. Те описваха точно формата, която бях зърнала едва предишната нощ. Някакъв странен трик на изтощения ми мозък ме върна обратно пред вратата на килията на брат Гуидо в манастира „Санта Кроче“, където се бях крила в сенките и се надявах тъмнината да ме спаси от смъртна опасност. И там, в горната част на вратата, която ме пазеше, в една каменна розетка, бе изваяна кула. Кула, която беше наклонена.
— Тя е Пиза! — отсякох внезапно. От напрежението гласът ми излезе като гърлен смях, дълбоко от гърдите ми. — Носи кулата на главата си!
Брат Гуидо се приведе и проследи сочещия ми пръст. И той също започна да се смее — с дълбок, напевен смях, който не бях чувала досега.
— Напълно вярно! Тя е Пиза! — Поклати глава. — А аз, който наричам Пиза свой дом, не го забелязах, макар че съм израснал в сенките на същата тази кула! Формата, наклонът — абсолютно правилни са! Дори и камбанарията на върха е изобразена абсолютно точно от отрицателното пространство между пръстите на Грациите! Какво магаре съм само! Заблудено, глупаво магаре! Що се отнася до теб — тук той се обърна към мен с усмивка, която ме стопли от глава до пети, — очевидно на този свят могат да се научат и други неща, освен онези, които се намират в книгите!
Върнах му усмивката, при това почти свенливо, което изобщо не е в мой стил.
— А сега? — попитах, вече изпълнена с грозни предчувствия за отговора му.
— Пиза! Отиваме в Пиза!
— Наистина ли?
— Да. По две причини. Първо, там моят чичо е голям човек и може да ни помогне. И второ, с всеки следващ час тук излагаме скъпия ни абат на огромна опасност. Защото, ако убийците успеят да ни проследят дотук, може да предположат, че сме споделили с него онова, което знаем, поради което да го убият.
— Не важи ли същото и за твоя чичо?
— Не, защото той е човек с огромна власт и влияние.
— Бембо също беше такъв — изсмях се тъжно.
Брат Гуидо кимна замислено и отбеляза:
— Така е. Но ако изберем точния момент, може и да успеем да се срещнем с него, без да се разкриваме.
— Какво искаш да кажеш?
— Ще видиш — отговори загадъчно той, а после вдигна глава, сякаш бе дочул мелодия. — Чуваш ли? Камбаните за утринната служба!
— Почакай малко! — дръпнах го за ръкава. — Идентифицирахме Пиза в образа на централната Грация. Но какво ни гарантира, че именно тя е началото на разплитането на загадката? Тук има още много фигури. Не можем да тръгнем да гоним вятъра към Пиза поради единствената причина, че тази Грация се взира в Ботичели с подкана за леглото!
Брат Гуидо се усмихна и отговори:
— Можем да бъде сигурни, защото не похотта, а любовта е онази, която ни сочи пътя! Вярно е, че любовта е сляпа, но погледни, Лучана! Той самият ни подсказва как да гледаме! Просто следваме стрелката!
Този път бе мой ред да проследя пръста му. Брат Гуидо посочи дебелото амурче отгоре, с превръзката, покриваща очите му. Загледах се как показалецът на монаха проследи огнената стрела на Купидон, която сочеше директно към красивата глава на централната Грация.